Жена-воин на три морета: шампионката в борбата Евелина Николова – на тепиха дори след катастрофа

Какво е Адреналинът? Добър съветник? Необуздана сила? Зависимост? Емоция? Съратник на сърцето? Със sesame.bg питаме една жена, която се вхърля в последните секунди за златния медал, която често плаче от щастие и която плаща победите си със загуби – шампионът по борба и сумо Евелина Николова, която преди месец донесе поредния медал за България! 

Тя е нашето доказателство в рубриката на #URBN със sesame.bg – „Доза Адреналин“, че Адреналинът има две лица – Тъмно и Светло. Евелина е подвластна на по-добрия близнак! 

Тя винаги е с изящен маникюр на тепиха, прилагайки коронния си номер – „пакет“. Сгъваш човека през главата и крака и го събираш на пакетче.

„Обичам да рискувам на тепиха, това е моят приятел – добрият Адреналин. Малко като в хазарта съм. Oбичам да рискувам с хвърляния в последния момент. Слава Богу, ми се получава. Направих го и на Олимпийските игри в Токио, и на много състезания. Няма определено хвърляне, получават ми се разновидности, но там е Адреналинът, който ме подтиква и казва:

Давай! Направи го! Сега!

„Когато желаеш нещо много силно и истински – винаги им начин! На 28 януари 2007 година претърпях тежка катастрофа. Седях на задната седалка и ни удариха отстрани. Чувайки, че нещо се случва, инстинктивно се завъртях и с глава счупих прозореца. След операция по спешност, след 2-3 месеца втора операция и всички лекари просто ми бяха забранили каквато и да било активност. Напук на всичко, със силната си воля и характер аз се върнах в залата и успях!“, за първи път разкрива пред #URBN Евелина.

Приятелите ѝ се шегуват с нея, че е спортист на три морета, защото е отличавана като спортист на годината в Кюстендил, Петрич и Созопол. 

След като с воля побеждва мрачните прогнози на лекарите, на летните олимпийски игри в Токио през 2020 г. Евелина Николова печели бронзов медал в категория до 57 килограма. Сред другите ѝ големи успехи са бронзов медал от Световното в Лас Вегас, сребърни и бронзови отличия от Европейски първенства и бринзово отличие от първите Европейски олимпийски игри в Баку през 2015 година в категория до 55 килограма. През април Евелина донесе и пореден медал от Европейското първенство, но в момента погледът ѝ е вперен в златото, към което се цели на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. 

Нарича себе си жена-воин.

Безапелационна е на тепиха, като войник на бойното поле и беззащитна и без броня у дома пред най-близките си. Евелина държи на ред, организацията и контрола над ситуацията, но не успява да контролира сълзите си – когато са от щастие. 

„Повече плача от щастие. Аз съм от хората, които когато имат проблем, го решават сами, вътрешно, в себе си. В трудните моменти контролирам този Лош Адреналин, на който не давам превес да ме разруши. Адреналин и Дисциплина рядко вървят ръка за ръка. И в една по-трудна ситуация, ако позволя Лошия да ме удари, може да стане по-лошо. Затова плача от щастие и се раздавам на хубавите си емоции“, казва Евелина. 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

За своите 29 години Евелина е виждала повече доброто, отколкото лошоto. За победите си е плащала със загуби. Среща борбата, когато е едва 12-годишна, но влюбването идва доста по-късно. 

„Влюбването в борбата се случи не когато за първи път влязох в залата, а когато участвах на първото състезание. То беше през 2007 година, първото ми Държавно първенство. Станах трета. И стоейки на третото място на стълбицата, си казах: „Да, има я емоцията от Адреналина от спечелването, но златния медал е по-хубав от моя. Искам него!“ Там нещо се пречупи тотално в мен. Връщайки се в залата бях много по целеустремена , по-съсредоточена и по-отговорна. Нямаше и два месеца на следващото Републиканско първенство станах първа“. 

Оттогава до сега има много медали. Не помни бройката им…

„Имам медали от Олимпийските игри, Световното, Европейското и Европейските игри, но ми липсва златен медал. Ако трябва да избирам между световна титла и олимпийска шампионка, бих избрала второто. Заради Адреналина и емоцията да бъдеш на Олимпийски игри. Да бъдеш на мястото над върха – място, на което си сред елита в света на спорта, имаш възможност да се докоснеш до идолите си от други спортове, това е грандиозно“, споделя Евелина. 

На Олимпийските игри в Токио е на косъм от златото. Категорична е, че точно там е успяла да запази самообладание. 

„Говорих си с други спортисти, наблюдавах ги острани и забелязах как тях наистина ги удари този Адреналин. Тоест при тях се прояви онази Тъмна негова страна, която не контролираш и не ти е от полза. Аз успях да запазя самообладание и вече цялостната емоция от щастието ме удари в момента, в който кацнахме в България и слязох на летището. Усетих я покрай всички хора, дошли да ме посрещнах и чух звука на гайдите. Тогава избухнаха емоциите в мен и пак започнах да плача. Беше ме страх от сълзите като по-малка, сега го приемам като част от емоцията, която трябва да излея.

Защо да я крия, ако така съм го почувствала? В пълното си право съм!

Българската жена е наистина юнак, казва шампиоката.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„Воини сме, ние, жените. Дали ни се налага? Донякъде да. Макар че искам да се върне онзи красив свят, в който жената задължително е обгрижвана от мъжа, не ѝ се налага сама да върши всичко. Затова казвам, че на жените в момента им се налага да бъдат воини. Много често трябва да свършат всичко сами. Да са много отговорни. В Токио доказахме, че българите сме с много силен корен и затова взехме много медали. Не е изненадващо за мен. Даже бих казала, че можехме и още“, казва тя.

Често мъжете отправят към нея клишираните закачки“ „Сега да не ме набиеш“, в момента след като чуят че тренира борба и сумо. Всъщност има медали и в двете дисциплини.

„Но смятам, че мъжете са една идея респектирани от силните характери на жените в силовия спорт. Не всеки си позволява да скъси дистанцията. Защото един мъж би искал да изпъква над една жена по всякакъв начин. И когато до себе си има много силна и волева жена, нямат смелостта да продължи да се бори за нея“, смята Евелина. „Една дама трябва да бъде дама, независимо дали е в силов спорт“.

Научила е това и много други уроци от майка си. Губи я през 2016 година. 

„Майка ми Гергана винаги е била жена воин, жена победител. Израснала съм с нея и брат ми, родителите ми бяха разделени. Майка ми  е била примерът пред мен как една жена не се отказва, не се предава пред нито едно изпитание в живота през годините. Тя успя да се справи с всичко. Успя да предостави едно невероятно детство за мен и брат ми. Нищо не ни липсваше и чак когато видя, че и аз, и брат ми сме достатъчно пораснали, замина да работи в чужбина“, споделя Евелина. 

Загубата на майка ѝ Гергана определено е оказало влияение върху емоционалността на шампионката. 

„Интересувала съм се от доста биографии на спортисти и в тях пише:

Всяко нещо, струва друго!

С тази загуба платих успеха, който постигнах. На майка ми посвещавам всичи успехи. Когато тръгвам за състезание, говоря с нея – да бъде с мен, да ми дава сили. Тази година имахме рейтингов турнир, много силен, на нивото на световно. Даже повече. С по двама-трима участници от държава. Отивайки там ми се струпа много – сваляне на килограми, пътуване. За малкото време, в което успях да мигна, я сънувах. На следващия ден въпреки цялостната умора и глад, аз излязох на тепиха и направих 5 грандиозни победи, след което Световната Федерация по борба ме удостоиха с честта да ме прекръстят от Николова на Пинолова, защото от 5 схватки – 4 победих с туш. Бях напълно безапелационна на тепиха. Убеждвам се за пореден път, че всяко нещо е в главата ни. Това, че съм я сънувала за миг през нощта, съм си го интерпретирала в съзнанието си и ми донесе победата“, казва шампионката. 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Достойна дъщеря на победителка е, но…

Малко суеверна понякога…

„Голяма зависимост е. Много често намирам начин да гледам на суеверията от положителната страна. Много често си намирам четирилистни детелини. Често виждам дъга. Някак си нещата, които си пожелавам да ми се случват, дори когато ставата въпрос просто за бързо намиране на паркомясто, ми се получават. Казвам си „точно едно местенце ще има там за мен“. Оказва се, че винаги има и след това не забравям да се обърна и да кажа: „Благодаря“. Дума, която консолидира емоциите ми в даден момент. Не бива да забравяме да казваме тази дума“, казва Евелина. 

Ако не желаем достатъчно силно, ако не вложим максимално, няма да стане, категорична е тя.

На тепиха среща много от близките си приятелки. Вярва силно в приятелството между жените воини, защото всички те имат една обща цел и знаят как да се справят. Адреналин извън тепиха е изпитала веднъж – миналата година.

„Месец след Олимпийските игри станах леля. Моментално се разплаках, момичетата от отбора ме прегръщаха. Това са няколко секунди, в които не можеш да контролираш себе си“, споделя шампионката. 

От ранно детство е била буйно дете, отрано е влязла и в битка.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„Бих казала, че някак си съм отключила емоционалността си именно със спорта. С победите и загубите. Всичките тези емоции отключиха моята свръх емоционалност. Аз съм от хората, които в тежки моменти могат да запазят  самообладание, да имат stone face (в превод – каменно лице),  но предпочитам да си покажа емоцията. Да си я излея. Дали ще е от радост, дали ще е от нещо неприятно, това е моментът и аз просто  искам да го покажа на хората“.

Вярва, че успелите спортисти са онези, на които искат да подражават малките деца. Затова за Евелина е изключително важно да е искрена, да е по-близо до сърцата на хората. 

„Що е маке, все е юнак“, казват ѝ в Петрич.

„Много любимо място ми е не само, защото е родният ми град. Там цари спокойствие и безвремие. Никой за никъде не бърза. Там отивам, за да си почина. Ние сме доста братовчеди и когато летата ни събираха всички на село при баба и дядо, не играех с братовчедките ми на кукли, а с братовчедите на по-мъжки игри – гоненица, коли. Много по-лесна ми е комуникацията с мъжете“, отсича шампионката. 

В личен план мечтае за щастливо, сплотено семейство. Вижда се като добра, любяща и строга майка.

Отвеждаме Евелина на древна арена в Тригълната кула на Древн Сердика. Там някога може би са се водили боеве или са се нищили стратегии. Нейният спорт- борбата е сред най-древните олимпийски спортове. Практикувана е от древните гърци в периода 1100-146 г. пр.н.е. и в онзи вид е най-близка до съвременната борба (класически стил). Древните гърци включват борбата като дисциплина в първата древна олимпиада през 1100 г. пр.н.е. При спортни двубои, точки са се давали на този, който хвърли опонента си по гръб.

Античността ѝ отива! 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Евелина Николова ми напомня за една история от времето на римската инвазия и окупация в Южна Англия през 1 век сл. н.е.. Жена на име Будика води племето си (бел. ред – ицени, племе от Източна Британия) по време на въстание срещу нашествениците. Сведения, записани от римския историк Публий Корнелий Тацит (56 – 117 г. сл. н.е.) описват появата на Будика като бунтовник и лидер след като римляните конфискуват нейните земи и отменят статута на племето като римски съюзници след смъртта на съпруга ѝ – вождът на ицените Прасутаг. 

Борбата, както източните бойни изкуства, първоначално се е използвала за самоотбрана. Двамата най-известни древногръцки борци са са митологизираните личности – Херкулес и Тезей. След като Римската империя завладява Гърция, гръцката борба започва да се практикува от римляните и се преименува на римска борба. В съвремието е известна като Гръко-римска или класическа борба.  

„За да се поднесе изпитание, можеш да се справиш с него. Колкото пагубно да изглежда. Не знаеш лошият ти късмет от какво те е избавил и това е моето вярване“, казва още Евелина. 

Изпитание до известна степен за емоциите ѝ е и златния медал, който през април ѝ се изплъзва на косъм в Будапеща.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„Първоначално беше наистина много неприятно за мен, защото въпреки всичките позитивни неща, които се опитвам да си казвам, за пореден път златото ми се изплъзва. Бях много рухнала. Трябваха ми няколко дни да се успокоя и премисля, да съм благодарна, че все пак съм спечелила медал“.

Изключително емоционална е, вече ви казахме, но и под въздействието на контролиран Адреналин на ринга.

„Този Адреналин те държи и те води през целия път, докато стигнеш до даденото състезание. Докато спечелиш и докато в крайна сметка си сбъднеш мечтата. Адреналинът е във всяка една тренировка. При нас, в борбата всяка една тренировка е на максимум и Адреналинът е водещата сила, за да продължиш напред. Много е важно как ти самият ще преработиш Адреналина в себе си и накъде ще го насочиш. Не бих казала, че той е лош съветник, но когато те удари на максимум, просто не можеш да контролираш себе си. Както казах, Адреналинът може да е на две посоки. В моментите, в които побеждавам и когато усетя, че съм постигнала целта си, тогава е емоция, която те връхлита за секунди. Това е хубавата част на Адреналина. Тогава, каквото и да се случи, ти се чувстваш прекрасно и правиш невероятни неща, като това да прегърнеш треньора си, да се зарадваш. Това е Адреналин, който те води в правилната посока. Хубав Адреналин. Но има моменти на Адреналин, роден от гняв и ярост. Това е свързано с моменти на загуба – когато губиш за много малко. Това е лошият Адреналин, който те кара да искаш да буйстваш, да крещиш. Важно е как ние самите ще го контролираме“.

Евелина е различна е останалите спортисти – дисциплинирани, не показващи емоция, подредени като в колоните на войска. Извън тепиха Евелина макар трудно да крие сълзите си, е ясна и категорично какво иска. Най-важното за нея се оказва да има организация и план. Да знае стъпките.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Това е магията в сумото и борбата.

„Сумото бе авантюра и разнообразие, макар големите резултати. Това е спорт с традции и дисциплина. Не започва самата схватка преди да са направени ритуалите, които са да покажеш ръцете си чисти, да разтвориш ръцете си, да се поклониш. В борбата се ръкуваш“, обяснява ми Евелина.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Сумото и борбата я учат именно, че в живота всяко нещо си има ред.

„Трябва да вървиш стъпка по стъпка. Не прескачай, за да не ти е голяма стъпката, да пропуснеш или да се спънеш. Сумото ме учи да бъда по търпелива. Борбата ме изгради като характерът, който съм. Твърда, когато трябва, много емоционална, воин!“, казва тя.

Защото воинът, когато се бие е воин, а когато се прибере вкъщи – може да си свали бронята, да бъде себе си и да бъде беззащитен пред най-близките си. Такава е, когато не е на тепиха. 

„Страх ме е само за близките ми. За мен е важно да знам, че те са добре“.

За себе си не се страхува чак толкова. Още преди самата схватка с треньорите, изговарят как трябва да протече срещата. 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„По време на схватката мисля как да следвам стъпка по стъпка каквото ми е зададено и много често съм виждала в схватка как нещата са в безизходица и аз няма какво да направя, за да спечеля, но в последната секунда се случва, че успявам. Може би заради тази вътрешна увереност. Тя ме спасява много пъти“, обобщава Евелина. 

Чете много и твърди, че книгите са  научили да вярва в силния корен, да си тежи на мястото, за да не може никой да я спре.

„Обичам да препрочитам любимите си книги, защото винаги откривам нещо ново – „Стопанката на Господ“, „Живот в скалите“, „Алхимикът“… Тези са ме научили да оценявам какво имам до себе си, а не да търся щастието извън себе си. За да стигна до това мислене, да съм толкова отворена към света, ми е трябвало време да работя върху себе си ментално, защото всеки по-млад човек си мисли, че щастието е в това да се влюбиш в някого, да го преследваш, да ти отговори на чувствата, да си купиш дреха или чанта, за която си мечтала. Щастието е в много други малки неща, които са около нас и ежедневно виждаме. За мен щастието е да се събудя; сутрин, да видя слънчев лъч; да чуя птичка; да усетя аромата на цвете.

Малките неща, които забравяме да оценяване.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

#URBN Team:

Интервю iи концепция: Кристина Димитрова

Снимки: Радина Ганчева

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Александрина Дерменджийка

Гардероб:

Peek & Cloppenburg – Sofia Ring Mall//HUGO BOSS// Jake*s//

Обувки и аксесоари: Личен архив на стилиста 

Ръководител „Креативни проекти“: Вяра Младенова

PM: Стефан Бератов

*Специален проект на sesame.bg