Земята на баскетбола, където всичко друго няма значение

Макар и да е най-голяма от прибалтийските републики и в нея да се намира географския център на Европа, Литва е сравнително непозната за широката аудитория. Спортните фенове обаче неизменно свързват страната с нейните успехи в баскетбола и най-вече с името на Арвидас Сабонис. Една кратка разходка из Каунас ни дава възможност да открием и други интересни неща.

Под властта на оранжевата топка

„Баскетболът е нашата религия“, чистосърдечно признава продавачка в голяма книжарница в някогашната литовска столица. И няма как да е иначе – в своето самостоятелно съществуване страната има 3 европейски титли и 3 бронзови медала от олимпийски игри при мъжете, както и една европейска титла при жените. Всички успехи в 100-годишната история на спорта в страната може да откриете в Дома на баскетбола, пред чийто вход се намира статуя на създателя на спорта с оранжева топка Джеймс Нейсмит. Първият обект, който съзирате на влизане е официалната топка, с която се игра тазгодишната финална четворка в Евролигата. Тя ще се помни от всички българи с противоречиви чувства – от една страна Александър Везенков отбеляза рекордните 29 точки във финала срещу Реал Мадрид, но от друга неговия Олимпиакос допусна късен обрат и загуби. Самата „Жалгирис арена“ се намира на брега на остров на река Неман и поне на външен вид не впечатлява. Откритото през 2011 г. съоръжение обаче винаги се изпълва за мачовете на местния Жалгирис и неслучайно „зелените“ 6 сезона са най-посетения отбор в Евролигата.

Българската следа

От другата страна на улица „Бернардину“ се намира Музея на литовския спорт. В самостоятелната си история Литва има печелени 6 златни, 7 сребърни и 13 бронзови медала от зимни и летни олимпийски игри. Логично в музея е обърнато внимание на имена като легендата в хвърлянето на диск Виргилиус Алекна, плувкинята Рута Мейлутите и Лаура Асадаускайте, спечелила злато в модерния петобой през 2012 г. Общо 22-ма литовци са били на най-високото стъпало на почетната стълбичка в периода, в който страната е част от СССР (наричан от местните „съветската окупация“). Сред артефактите в сбирката могат да се открият и такива, написани на български. Такъв е възпоменателния медал от лекоатлетически двубой между България и СССР през 1975 г., даден на гюлетласкачката Римантас Плунге, както и отличие от Европейското първенство за младежи по волейбол в София през 1969 г.

Футболът като беден роднина

На този фон футболът се явява беден роднина на останалите спортове, което не попречва на феновете да изпълнят стадион „Дариус и Гиренас“ за мача с българските национали от европейските квалификации. Съоръжението бе реновирано през миналата година след вложени 43 млн. евро, като на места си личи, че предстоят довършителни работи. Самото съоръжение е кръстено на пилотите Степонас Дариус и Стасис Гиренас, които загиват в самолетна катастрофа през 1933 г. Дариус е един от изявените спортисти на междувоенна Литва и практикува баскетбол, бейзбол, хокей на лед, бокс и лека атлетика, като му остава време дори да представлява страната си във футбола. През 2015 г. баскетболният Жалгирис започва да развива своя секция в най-великата игра и така се създава Кауно Жалгирис. Отборът ползва емблемата на баскетболния тим, което е обратното на случая с Барселона, където официалното име на баскетболния филиал е ФК Барселона. През миналия сезон Жалгирис завърши на второ място след съименниците си от Вилнюс, но по всичко изглежда, че ще остане далеч от успехите на своя първообраз.

Автор: Теодор Борисов