Във Втора лига размерът няма значение

Едно от хубавите неща във футбола е, че при него размерът няма значение. Преди да бъдем разбрани погрешно, нека разясним – само в най-великата игра световни мегаполиси мерят сили наравно с градчета с няколко десетки жители, които при нормално обстоятелства дори няма да знаете къде се намират на картата. През годините родната Втора лига се е сблъсквала с тимове от населени места, чието население не е достатъчно за да напълни стадионите, на които любимците им гостуват. Предлагаме ви три знакови примера в това отношение.

Ерденската месомелачка

Със своите 530 жители Ерден официално е най-малкото населено място, имало отбор в българския професионален футбол. Разположеното в община Бойчиновци, област Монтана село доскоро се гордееше със своя представителен тим, носещ името Кариана. Той е основан през 2012 г. от бизнесмена Милан Йосифов, който го кръщава на своята фирма за месопреработване. Преди това друг местен отбор – Хайдут, придобива национална известна, след като в телевизионното предаване „Стани богат“ бива зададен въпрос, свързан с него, който подвежда както участника, така и публиката. Скоро Кариана започва да постига успехи на терена и през 2018 г. печели промоция във втория ешелон. През същата година играе финал за Купата на аматьорската лига, загубен от Арда след изпълнение на дузпи. Първият сезон на тима сред професионалистите се оказва изпитание, след като треньорът Атанас Джамбазки бива наказан сериозно за побой срещу съдията на срещата със Струмска слава. Скоро обаче тимът е поет от Веселин Великов и освен че стабилизира изявите си, през сезон 2019-20 дори е претендент за влизане в елита. За съжаление в този момент здравословното състояние на президента Милан Йосифов се влошава и в края на годината той спира издръжката на отбора, който напуска преждевременно шампионата.

Рекордите на Лесичери

По-запалените фенове със сигурност знаят, че намиращото се в община Павликени село Лесичери е родното място на един от героите от Пеневата чета – Илиян Киряков. В момента то има население от 396 души, но в годината след незабравимото американско лято доста повече хора стават свидетели на рекордите, които тимът поставя в Б група. Сезон 1994-95 е белязан от сериозната битка за директна промоция между Спартак Варна и Раковски Русе, която в крайна сметка се решава по голова разлика в полза на „соколите“ (+88 срещу +84). Ключов момент в надпреварата е домакинството на варненци в последния кръг срещу Лесичери, което започва 28 минути след двубоя на директния им съперник с Академик Свищов, уж заради закъснение на гостите. Спартак разбива съперника си с 18:0, а БФС няма как да не реагира. Насрочено е преиграване, където циркът е пълен – Лесичери започват с 10 души, докарани от домакините с микробус, а съставът им бива запълнен чак в 20-ата минута, след като липсващия играч е пристигнал във Варна с влак.

Претопените металурзи

Още от началото на XX в. мездренското село Елисейна става известно най-вече със своята медна мина. Поради това настоящите 310 души, които го обитават са далеч от населението, което то има в най-добрите си години. В началото на 70-те години селището е заразено с футболния бацил, след като местния Металург се добира до участие в Северната „Б“ група. Под ръководството на треньора Семко Горанов тимът предизвиква истински фурор завършвайки трети (1971-72) и четвърти (1972-73) в първенството. В същото време Локомотив Мездра е в изгнание в зона „Мизия“ и местното ръководство взима решение двата отбора да се обединят. В железопътния център отиват най-добрите играчи на Металург, сред които халфа Атанас Атанасов – Парчето, превърнал се в клубна легенда.

 

Автор: Теодор Борисов