Футболните връзки на България и Израел
Тази вечер Левски приема Апоел Беер Шева в реванш от 3 предварителен кръг на Лигата на конференциите. През годините футболните пътища на България и Израел неведнъж са се пресичали и са оставили за историята не една и две интересни случки.
„Тенекиения стадион“ е българска крепост
По време и след края на Втората световна война близо 44 000 български евреи напускат територията на страната и се заселват в основаната през 1948 г. държава Израел. Немалка част от тях се заселват в град Яфо, понастоящем квартал на Тел Авив. През 1949 г. там е създаден футболния отбор Макаби по идея Алберт Киосо, който е бил председател на културно-просветната организация със същото име на българска територия. Голяма част от основателите имат опит и по българските терени, какъвто е случаят с игралия в Напредък (Русе) нападател Авигдор Персиадо – Топче, Моше Миранда и Моше Алмозлино. В началните години отборът е съставен изцяло от български евреи, сред които личат имената на Моци Леон – с емблематичното прозвище Чупи крак, и Моти Хера. Възгласите „Хайде, би-, хайде, бо-, хайде, Макаби Яфо“ винаги огласят Тенекиения стадион, както е известно построеното с доброволни пожертвования от феновете съоръжение и рядко играчите разочароват с представянето си. За цялата си история Макаби (Яфа) има три втори места в първенството (1962, 1964, 1977) и един финал за националната купа (загубен с 1:2 от Апоел Петах Тиква през 1957 г.). Треньори на тима са били българите Васил Спасов – Валяка, Панайот Велев – Нотко, и Александър Попов – Врабчо. През 2000 г. отборът практически се разпада заради финансови проблеми, а през 2008 г. е възстановен по името Макаби Кабилио и понастоящем е част от второто ниво на футбола в Израел – Лига Леумит. През 1953 г. е създаден и филиалът на Макаби Яфа – Макаби Рамла, който обаче не се радва на особени успехи.
Родната следа в „рулетката на дузпите“
През 60-те години в националния отбор на Израел играят двама състезатели, родени на територията на България – Давид Примо и Рахамим Талби. По ирония на съдбата те се изправят срещу страната, където са родени, в квалификациите за Мондиал’66. Талби дори вкарва гол при загубата с 1:2 в Рамат Ган, а в София българите печелят с убедителното 4:0. Двата тима се изправят един срещу друг и на четвъртфинал в олимпийския футболен турнир в Мексико през 1968 г. Редовното време и продълженията завършват при равенство 1:1 и се налага да се тегли жребий чрез изтегляне на листче. Съдията Мишел Китабджан изтегля това с надписа „България“ и така националите се класират напред. „Знаехме, че това не е правилният начин, по който трябва да се определя победителят в един мач, който е завършил наравно. Спортът трябва да даде шанс и на двата отбора сами да определят кой е по-добрият“, казва години по-късно генералният секретар на футболната федерация на Израел Йозеф Даган, който е в основата на идеята за изпълнение на дузпи при равенство в продълженията. През август 1969 г. в списанието на ФИФА е публикувана статия с проекта и година по-късно той влиза в сила.
Помощ от приятел
През годините своята следа в шампионата на Израел оставят редица българи като Емил Велев, Димитър Макриев, Елин Топузаков и Димитър Телкийски. От своя страна националния отбор на тази страна печели вечната ни признателност заради помощта, която оказва на Пеневата чета за класирането на Мондиал’94. Два мача преди края всичко изглежда загубено, тъй като Франция се нуждае от едно равенство при домакинствата на Израел и България. Всичко на „Парк де Пренс“ върви по план и „петлите“ водят с 2:1, но играчите на Шломо Шарф шокират всички и печелят с 3:2, като победния гол на Атар пада в третата минута на добавеното време. Едва след това идва и нашият ред да съкрушим тима на Жерар Улие с победния гол на Емил Костадинов. Частична помощ получаваме и в пресявките за Мондиал’98, когато Израел завършва 1:1 у дома с Русия, но това се е случило, след като са ни победили на старта с 2:1.
