Скандалната Купа на Азия

Политиката и футбола винаги са вървяли ръка за ръка, като живото доказателство за това е турнира за Купата на Азия. Надпреварата, чието актуално издание ще се проведе от 12 януари до 10 февруари в Катар, се радва на история, която е неразривно свързана с кризите и конфликтите в най-многолюдния континент и определено е източник на много любопитни истории.

Триумф с български привкус

Първите две издания на Купата на Азия биват спечелени от Южна Корея във формат на финална четворка. И в двата случая на второ място завършва националния отбор на Израел, което кара ръководителите на АФК да възложат на страната домакинството на турнира през 1964 г. Държавата Израел тогава се намира в открит конфликт с всички арабски страни, които не участват в състезанията на Азиатската федерация поради перспективата да се изправят срещу нейни отбори. Показателни за политиката на бойкот са квалификациите за Мондиал’58, когато три мюсюлмански страни (Турция, Индонезия и Судан) отказват да играят плейофните си мачове и така „синьо-белите“ стигат до мачове срещу Уелс без игра. Квалификациите за Купата на Азия през 1964 г. са белязани от серия от отказвания и така до финалната права достигат носителя на трофея Южна Корея, Индия и Хонконг. Играчите на Йозеф Меримович са безпощадни и печелят трите си мача с обща голова разлика 5:1, което им осигурява отличието. Любопитен факт е, че в състава им има трима играчи, родени на територията на България – защитниците Аврам Калми и Моше Леон, както и нападателя Рахамим Талби.

Китайските бунтове

По политически причини, свързани със споровете за името на Китайско Тайпе (днес Тайван), Китай става член на АФК чак през 1974 г. През XX век най-многолюдната страна 5 пъти достига полуфинал в Купата на Азия, а през 1984 г. губи финала в надпреварата от Саудитска Арабия. Затова домакинството на турнира през 2004 г., дошло 2 години след дебютното участие на световни финали, се явява отлична възможност за „драконите“ да демонстрират своя напредък. Водени от нидерландската легенда Ари Хаан, те достигат до спора за трофея, след като на полуфинал елиминират Иран с дузпи. Техният съперник Япония разполага с най-добрия играч на турнира Шинсуке Накамура както и стабилна защита, включваща Цунеясу Миямото и Юджи Наказава. В крайна сметка „самураите“ се налагат с 3:1 след попадения на Такаши Фукуниши, Коджи Наката и Кейджи Тамада, макар домакините да изравняват чрез Ли Мин. Всички обаче говорят за съдийството на кувейтския рефер Саад Камил ал Фадхли, който не вижда явна игра с ръка при попадението на Наката. Така цялостната антияпонска обстановка, свързана с довелата до смъртта на между 10 и 20 млн. души агресията срещу Китай в края на 30-те и началото на 40-те години на XX век, достига своята кулминация. След срещата на „Стадиона на трудещите се“ в Пекин се стига до масови безредици, заплашващи противниковите играчи и фенове, които в крайна сметка напускат съоръжението с големи усилия и под засилена охрана.

Когато полетят обувки

Макар от средата на миналата година дипломатическите връзки между двете страни да бяха възстановени, ОАЕ и Катар преминаха през турбулентен период. През 2017 г. емирствата, Саудитска Арабия, Бахрейн и Египет обвиниха Доха, че подкрепя тероризма и замразиха официалните си контакти със страната домакин на Мондиал 2022. Именно в тази обстановка се играе полуфиналната среща в Купата на Азия между Катар и ОАЕ в Абу Даби през 2019 г. Откровено враждебната атмосфера не повлиява по никакъв начин на играчите на испанеца Феликс Санчес, които печелят с 4:0. След едно от попаденията им към терена от трибуните политат различни предмети, включително и обувки, което в арабския свят се счита за възможно най-голямото оскърбление. За да бъде пълна мъката за домакините, в крайна сметка Катар печели и турнира, надвивайки на финала с 3:1 срещу Япония.

Всички коефициенти за Купата на Азия може да видите тук.

Автор: Теодор Борисов