Сезонът на изненадите в Купата на България
Днес, 19 октомври, от 18:30 ч. в зала 1 на Съюза на архитектите в България ще се състои премиерата на книгата „Историята на Купата“. В нейните 192 страници авторът Теодор Борисов е събрал най-интересните и любопитни моменти от 85-годишната история на турнира за Купата на България. В събитието участие ще вземе и писателя Георги Бърдаров, а ако още се колебаете дали да се сдобиете с луксозното издание, може да прочетете следващия откъс, посветен на триумфа на Марек с отличието през 1978 г.
Бомбата на четвъртфиналите избухва в Карлово, където Чепинец детронира действащия носител на трофея Левски след изпълнение на дузпи. Символично или не срещата се играе на 18 февруари като преди двубоя двата тима трябва да поднесат цветя пред паметника на Васил Левски. Играчите на Чепинец, които са на лагер в Сопот, идват първи, докато съперникът им закъснява с половин час, въпреки че е настанен буквално от другата страна на улицата. Тимът на Борис Чолев си го връща на терена и при 11-метровите удари вратарят Тодор Филипов спасява шутовете на Воин Войнов и Йордан Йорданов. Преди полуфинала срещу ЦСКА обаче в лагера им се случват извънредни събития – след неуспешен мач в „Б“ група феновете на тима режат с трион двете врати и оставят надпис: „Днес режем гредите, утре главите“. Това довежда до оставката на треньора Чолев и начело застава пловдивският дует Иван Глухчев – Виден Апостолов. Самият мач трябва да се проведе на неутрален терен, но вместо в Ихтиман, както е първоначалното предложение, в крайна сметка той е изместен за стадион „Васил Левски“. На вратата на Чепинец този път е Тошко Арсов, който прави всичко по силите си, но е безпомощен в 115-та минута, след като Божил Колев бележи от дузпа. Буквално в последната минута Орлин Кадьов изравнява и праща двубоя в зоната на допълнителните наказателни удари. Там Митко Ваклинов и вратарят Арсов пропускат и това означава финал за „червените“.
В другия поток прави впечатление рейдът на Марек, който в Карнобат надвива Раковски (Севлиево), а след това се справя с Локомотив (София) в Перник. Тимът на Янко Динков вече си е изградил реноме, след като в Купата на УЕФА елиминира Ференцварош, а на своя „Бончук“ побеждава Байерн с 2:0. На полуфинала срещу тях се изправя Академик (Свищов), който макар и да завършва сезона на последно място в „А“ група има достатъчно сили, за да отстрани Славия в Ботевград. Отново на същото място „студентите“ губят след попадения на Димитър Димитров и Венцислав Петров и така Марек стига до спора за трофея.
Финалният мач е свирен от елитна бригада от СССР в състав Валентин Липатов, Едуард Шкловски и Константин Вихров. Главният съдия е добре познат на „армейците“, тъй като именно негово погрешно отброяване на дузпите довежда от преиграването на двубоя за Купата на УЕФА срещу Панатинайкос на 27 септември 1972 г. Към момента на финала ЦСКА е фаворит, тъй като все още е в борбата за титлата и не са се случили катаклизмите, довели до освобождаването на Георги Денев. 30-годишният юбилей на клуба обаче се оказва горчив, след като в 30-ата минута с удар от 30 метра Любен Севдин бележи единственото попадение в мача. Въпреки отчаяните усилия за изравняване на „армейците“, изразяващи се в гредата на Денев и пропуските на Джевизов и Колев, Марек триумфира. Капитанът Сашо Паргов поема купата от ръцете на военния, военновъздушен и военоморски аташе на СССР Валерий Дзанагов, а последвалите мачове с Абърдийн, воден от Алекс Фъргюсън демонстрират, че успехът на Марек всъщност не е толкова шокиращ.
Книгата „Историята на Купата“ може да поръчате и от сайта на издателство „Мусагена“.
Автор: Теодор Борисов
