Родната следа в Купата на африканските нации

Колоритни фенове, световни звезди и куриозни гафове. Това са само част от факторите, които правят Купата на африканските нации турнир, който не трябва да пропускате. Предлагам на вашето внимание някои слабо известни факти от историята на надпреварата, свързани с България.

Наш специалист и Гагарин вдъхновяват Судан

В тазгодишното издание на Купата на африканските нации Судан логично не успя да блесне, печелейки само точка в група с Нигерия, Египет и Гвинея-Бисау. Нацията, която има за свой символ птицата секретар, е сред основоположниците на африканския футбол и неслучайно континенталната федерация КАФ е създадена през 1957 г. именно в нейната столица Хартум. През 1959 г. суданците отстъпват в борбата за трофея за сметка на Обединената арабска република (сега Египет) и са твърдо решени да стигнат до отличието. За тази цел през 1962 г. е ангажиран българския треньор Лозан Коцев. Специалистът, който като играч е първия ни сънародник с шампионска титла в чужбина (през 1936 г. триумфира с швейцарския Лозанспорт), води тима на подготовка в страната и играчите му дори успяват да стигнат до минимална загуба срещу националния ни отбор (0:1). На турнира в Гана възпитаниците му достигат до спора за трофея, където губят с 0:3 от домакините, не и без помощта на рефера Хеди Бен Абделкадер от Тунис. Късметът в крайна сметка им се усмихва през 1970 г., когато самите те приемат надпреварата. Водени от местния специалист Абдел-Фатах Хамад Абу-Зеид, заменил чехословашкия селекционер Иржи Староста в навечерието на турнира, суданските национали взимат реванш от Гана и печелят финала с 1:0. След срещата „черните звезди“ не остават за награждаването и поемат директно към хотела си, което разгневява президента на Судан Джафар Нимейри, заповядал моменталното им депортиране. Интересна фигура от състава на шампионите е нападателят на Ал Хайдар Али Гагарин. Той получава прозвището си в чест на съветския космонавт, а след края на футболната си кариера става виден дипломат.

4 финала се играят на български стадиони 🇧🇬

България има непряко участие в още 4 финала за Купата на африканските нации след постижението на Лозан Коцев, тъй като те са се състояли на стадиони, построени от български архитекти. Те се озовават на Черния континент по линия на „Техноекспортстрой“ (впоследствие и на създаденото към него бюро „Булгарпроже“), който им осигурява проекти зад граница. Още в началото на 60-те години екип на „Главпроект“ под ръководството на архитект Александър Баров създава Спортния комплекс в Акра, част от когото е можещия да приеме до 120 000 зрители Олимпийски стадион (тогава носещ името „Охене Джан“). Именно там през 1978 г. Гана надвива Уганда с 2:0 в спора за отличието, а 30 години по-късно Египет надвива Камерун с 1:0. Друг роден архитект – Къно Дундаков, свързан с изграждането на Националния стадион „Васил Левски“ е сред основните действащи лица в проекта за спортен комплекс в Тунис, изграден специално за Средиземноморските игри през 1967 г. Стадионът с капацитет 45 000 места и целия комплекс толкова впечатляват президента на спортния комитет на игрите Габриел Джемайел, че той възкликва: „вашите спортни съоръжения са перфектни и могат да бъдат пример за останалите страни“. Съоръжението, получило името „Стад Ел Менза“, приема финала през 1994 г., когато Нигерия надвива Замбия с 2:1. Родната следа в Либия довежда до създаването на стадион „11 юни“ в Триполи. Той е арена на сблъсъка между домакините и Гана през 1982 г., когато след 1:1 в редовното време и продълженията „черните звезди“ се налагат със 7:6 след дузпи.

Автор: Теодор Борисов