Провалените финали на Ман Сити
В събота от 17:00 ч. на „Уембли“ Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед ще определят новия носител на ФА Къп. „Гражданите“, които през миналата седмица си осигуриха четвърта поредна титла на Англия, изглеждат като абсолютния фаворит в сблъсъка. Финалът в Лига Европа между Аталанта и Леверкузен обаче трябва да е показал на всички, че това понятие е твърде условно. Освен това в историята си Сити имат 5 загубени финала в най-старата действаща клубна надпревара в света, което е доказателство, че никой не е застрахован от поражение.
Загуба в присъствието на краля
На 24 април 1926 г. Болтън и Манчестър Сити имат височайша визита преди финала за ФА Къп, след като двата отбора и техните ръководители са представени лично на крал Джордж V. „Гражданите“, които се подготвят за този мач в курортния град Бъкстън, са спечелили предишния сблъсък между двата тима през 1904 г., но този път са надиграни от своя съперник. Единственият гол в срещата е отбелязан в 76-ата минута от Дейвид Джак, който през 1928 г. ще счупи световния трансферен рекорд, преминавайки в Арсенал срещу 10 000 паунда. Сити, воден от Албърт Алекзандър младши, е принуден да изпие горчивата чаша до дъно и в края на същия сезон изпада във Втора дивизия.
За пръв път с номера
Финалът от 1933 г. между Евертън и Сити влиза в историята още преди по топката да е нанесен удар, тъй като двата отбора за пръв път използват номера на фланелките. „Карамелите“ излизат с номера от 1 до 11, а „гражданите“ – от 12 до 22. В крайна сметка отборът от Ливърпул надиграва своя съперник и печели с голове на Джими Стийн, капитана Дикси Дийн и Джеймс Дън. Сред избраниците на мениджъра на Сити Уилф Уайлд е и бъдещия легендарен предводител на Манчестър Юнайтед Мат Бъзби. Година по-късно „светлосините“ се реабилитират и побеждават Портсмут с 2:1, като в герой за тях се превръща пропусналия предходния финал поради контузия нападател Фред Тилсън.
Полет след гол от съблекалнята
45 секунди са необходими на звездата на Нюкасъл да открие резултата във финала между „свраките“ и Сити през 1955 г., което праща битката за ФА Къп в съвсем друга посока. Решителният момент идва в 17-ата минута, когато бранителят Джими Мидоунс се контузва и при липса на смени по това време „гражданите“ са принудени да завършат мача в намален състав. Те не се отчайват и в края на първото полувреме изравняват чрез Боби Джонстън. След паузата обаче натиска на Нюкасъл се засилва и след като Боби Мичъл и Джордж Хана преодоляват Берт Траутман джордитата взимат отличието, което понастоящем е последното им на домашна сцена.
Аржентинско танго на „Уембли“
Преди финалът за ФА Къп през 1981 г. Тотнъм определено се намира в по-добро настроение, за което свидетелства специално записана за срещата песен „Ossie’s Dream (Spurs Are on Their Way to Wembley)“. Аржентинците Освалдо Ардилес и Рики Вия са основните оръжия на мениджъра на Спърс Кийт Бъркиншоу, докато колегата му Джон Бонд разчита на по-рационална тактика. В юбилейния стотен финал на ФА Къп халфа Томи Хътчинсън фокусира вниманието върху себе си, след като първо открива резултата в 33-ата минута, а след това праща топката в собствената си врата в 79-ата. Преиграването е 5 дни по-късно и предлага още по-голяма драма, но в крайна сметка „шпорите“ се налагат с 3:2, а с основен принос е отбелязалия 2 гола Вия.
Късният шок срещу Уигън
Без съмнение най-шокиращото поражение на Сити идва през 2013 г., когато отборът на Роберто Манчини губи с 0:1 от Уигън. Италианецът разполага с играчи като Компани, Тевес и Агуеро, докато колегата му Роберто Мартинес слага сред стартовите 11 бъдещия играч на Левски Жорди Гомес. Срещата е изключително равностойна, а индикациите, че може да сме свидетели на изненада са налице след изгонването на Пабло Сабалета в 84-ата минута. В първата минута на добавеното време немислимото се случва, след като Бен Уотсън засича центриране от ъглов удар на Шон Малоуни и така Латикс печелят първия си и единствен засега трофей.
Всички коефициенти за финала в ФА Къп може да откриете тук.
Автор: Теодор Борисов
