Привлекателният френски север

През миналата седмица Северна Франция стана жертва на обилни валежи, които предизвикаха наводнения в Кале и още редица градове. Въпреки това, стихията не попречи на провеждането на двубоите от местното първенство и така срещите Лил – Тулуза и Ланс – Марсилия се играха при засилен зрителски интерес. Нека заедно почувстваме атмосферата в мачове, в които всеки един от участващите отбори представя Франция в европейските клубни турнири.

Кой пусна кучетата?

10 минути с метро от станция „Лил Фландрия“ и още 10 пеша. Толкова е разстоянието от центъра на родния град на Шарл дьо Гол до стадион „Пиер Мороа“. Съоръжението, което носи спонсорското име „Декатлон Арена“, се намира във Вилньов д‘Аск, но въпреки отдалечената си локация за феновете е създадена перфектна логистика. Замяната на някогашния „Гримонпре Жорис“, намирал се в близост до градската цитадела, с по-модерно съоръжение през 2012 г. е важна стъпка към модернизацията на клуба. „Мастифите“, както са известни Лил, се възползваха по най-добрия начин от двете титли в последните 2 десетилетия и генерират сериозна фенска маса. Това се видя най-добре при организираното посрещане на клубния автобус, при което играчите минаваха по червен килим , а разположените от двете им страни привърженици ги поздравяваха. Това бе придружено от шоу програма с участието на клубния талисман Доги Дог джуниър, чиято поява бе предшествана от песента на Baha Men “Who Let The Dogs Out”. Близостта до белгийската граница се усеща – край стадиона пържените картофи са най-търсения артикул, а бирата е приоритетно белгийска. Отвътре прави впечатление наличието на две фенски трибуни, чийто членове имат напълно различен репертоар. Източната трибуна се нарича Вираж ест, а Южната – Трибун Сюд. На втората е разположена групировката Go Rijsel Spirit, в която се съдържа фламандското име на града, което е препратка към миналото му като част от Графство Фландрия. В 30-ата минута на мача с Тулуза и двете агитки изригнаха след откриващия гол на Лени Йоро, при който зад вратата на гостите започнаха илюминации. Носителят на Купата на Франция обаче неслучайно бе победил Ливърпул няколко дни по-рано и в крайна сметка изравни чрез Тайс Далинга. До края играчите на Паоло Фонсека уцелиха две греди, но така и не успяха да зарадват феновете си с победа.

„Стадиона на мира“ в Ланс

„Стад Болар-Делелис“ в Ланс е последното място, където националния отбор по футбол е играл мачове на световни финали. На Мондиал’98 губим с 1:6 от Испания, а попадението на Емил Костадинов е единствената ни утеха в този неуспешен шампионат. Местоположението на съоръжението е перфектно – само на 10 минути от железопътната гара, което го прави достъпен за всеки. Тъй като Ланс е град, известен с минната си промишленост, а местните фенове са известни със своя темперамент, спокойно може да кажем, че гостуващите привърженици стъпват на местния „Стадион на мира“. „Стад Болар-Делелис“ на практика има три фенски трибуни – Транен, Делакур и Марек-Ксерксес. Последната побира най-запалените привърженици на тима, а нетипичното е, че става въпрос за една от двете централни. Името Марек няма общо с клуба от Дупница, а е дадено в чест на бившия играч на клуба Антон Марек. Привържениците на Марсилия бяха настанени в един ъгъл на Транен и въпреки малкия си брой в определени моменти бяха по-шумната част от присъствалите над 38 000 души на мача. Самият двубой не предложи кой знае какво зрелище, но пък реакцията след победния гол на Жонатан Гради в последната минута на редовното време определено е гледка, която си заслужава да се види. Както и варианта на „Марсилезата“, с който феновете на Ланс започват и завършват всеки мач на любимия си отбор.

Всички коефициенти за Лига 1 може да откриете тук.

Автор: Теодор Борисов