Потоп удави Лига 1 и Примера

„24 часа дъжд“. Заглавието на този български филм по мотиви от Йордан Йовков спокойно може да бъде приложено към отминалия кръг във френската Лига 1 и испанската Ла Лига. Освен на порой от головете, двете първенства бяха изложени на такъв и от метеорологичните условия, което превърна посещението на част от мачовете в екстремно изживяване. Като обект за сравнение ще ни послужат два града, разположени на малко повече от 200 километра разстояние един от друг – Тулуза и Жирона.

Бижуто на Гарона

Българските футболни фенове (особено тези на ЦСКА) свързват Тулуза основно с драматичния мач на стадион „Българска армия“ от 2007 г. и късния изравнителен гол на Андре-Пиер Жиняк. Разположеното на река Гарона населено място обаче е привлекателна туристическа дестинация, която ще задоволи и най-взискателния вкус. Заради местната архитектура Тулуза е известна с прозвището Розовия град, а създадения там Доминикански орден се е погрижил и любителите на религиозния туризъм да не останат разочаровани. В Манастира на якобините се намират мощите на Св. Тома Аквински, а ако огладнеете, то може да пробвате някои от регионалните специалитети – Тулузка наденица, Касуле (смесица от фасул, наденица, свинско, овнешко и консервирана гъска) или торта Фенетра. Местният футболен отбор, който през изминалия сезон спечели първия трофей в своята история (Купата на Франция), играе мачовете си на стадион „Мунисипал“, разположен на остров Рамие по средата на течението на Гарона. За настроението на феновете се грижат Мигел и Морис (съответно странно изглеждаща птица и горила) – герои на популярна анимация, дело на местно студио. Окситанската идентичност се усеща по трибуните, тъй като в транспарантите името на града се изписва на местния диалект – Толоза. Мачът с Лил предложи достатъчно емоции, тъй като „лилавите“ наваксаха изоставане от 0:1 и в крайна сметка стигнаха до победата с 3:1. Поражението на „мастифите“ може да се обясни както с липсата на наказания им треньор Пауло Фонсека, така и с по-голямата класа на съперника. Все пак броени дни по-рано Бенфика се нуждаеше от 2 дузпи, за да се справи с френския представител в Лига Европа.

Гордостта на Каталуния

Каталунското знаме Сениера е най-често срещаното изображение, което може да видите по улиците на Жирона. Известен в античността като Геруна, а на кастилски като Херона, градът е популярен с голяма си еврейска общност през вековете и солидните крепостни стени, предлагащи удивителна гледка. Във футболен план ситуацията се подобри значително след като „бяло-червените“ станаха част от „Сити груп“. В ролята на клубен президент застана авторът на единствения златен автогол в историята на футбола Делфи Хели, а част от управлението е братът на Хосеп Гуардиола – Пере. Откакто Мичел Санчес пое Жирона през 2021 г. тимът върви само нагоре и в един момент през сезона водеше битка за върха с Реал Мадрид. Потопът, излял се над „Монтиливи“ в понеделник вечер, караше феновете да искат да са мястото на клубния талисман – мухата Сиса, и да имат способността да отлетят на завет. За разлика от много други държави, в Испания присъствието на чадъри на трибуните не е забранено, което донякъде помогна на каталунските привърженици да останат сухи. Любимците им обаче се погрижиха те да не са на сухо откъм случващото се на терена и разгромиха Райо Валекано с 3:0. Реалният резултат трябваше да е много по-голям, тъй като столичани така и не успяха да се противопоставят на бразилецът Савио, който от лятото ще се присъедини към Манчестър Сити. От украинското дуо на Жирона Виктор Циганков се отчете с гол, а Артьом Довбик бе заменен около 15 минути преди края на мача, след като даде сериозна битка на отбраната на Райо. Липсата на Иси Паласон определено се отрази на гостите, а новия им треньор Иниго Перес ще има много работа в предстоящите седмици.

Коефициенти за Лига 1 и Примера дивисион може да откриете тук.

Автор: Теодор Борисов