Поклон пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков

Днес се навършват 52 години от трагичната гибел на големите български спортисти Георги Аспарухов и Никола Котков. Съотборниците в националния отбор на България и футболния Левски загиват в автомобилна катастрофа край прохода Витиня на 30 юни 1971 година, за да останат завинаги в паметта на поколенията.

Тъгата по Гунди и Котков не е просто тъга по двама велики играчи. Не е тъга само на спортната общественост, защото от загубата на доблестни хора винаги боли.

Имената им припомнят, че има легенди, които не умират. Те бяха и остават личности, които надхвърлят границите на футбола.

Затова и приказката им се разказва от бащи на синове до ден днешен, а победите и попаденията с Левски и националния отбор ще се помнят завинаги.

Никола Котков е роден на 9 декември 1938 г. в София. Минава през юношеския отбор на столичния Локомотив, преди да стане несменяем титуляр на представителния тим, в който има 286 участия със 143 гола.

Играл е 36 мача в Левски с 20 отбелязани гола. Включван е във всички национални състави, където е записал 59 участия (15 — в „А“ отбора, 11 — в олимпийския, 10 — в „Б“ отбора, 7 — в младежкия, и 16 — в юношеския) с общ актив от 33 гола — рекорд, докато той се състезаваше. Отбелязал е 7 гола в турнира за КЕШ и 3 гола в турнира за КНК. През 1959 г. е европейски юношески шампион, през 1964 г. — шампион с „Локомотив“, през 1970 г. — шампион и носител на Купата на Съветската армия с „Левски-Спартак“. Футболист № 1 за 1964 г., носител на Купата за индивидуално спортсменство през 1970 г. Двукратен носител на Купата за европейско железничарско първенство на УСИК (1961 и 1963 г.). Спортист № 3 и футболист № 1 за петдесетилетието на „Локомотив“ (София).

Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София. Играе последователно в детския и юношеския отбор на Левски (през 1960 и 1961 г. печели с юношите шампионската титла). Едва 17-годишен, вече е в представителния тим на Левски, в който се утвърждава още преди да отиде в Ботев (Пловдив), където от 1961 до 1963 г. отбива военната си служба. С пловдивския клуб става носител на Купата на Съветската армия (1962). След това се завръща в Левски и печели с него 3 шампионски титли и 3 пъти Купата на Съветската армия. Играл е 244 мача за първенство на „А“ група и е отбелязал 150 гола (от тях 25 за пловдивския „Ботев“), както и 36 мача за Купата на Съветската армия с 18 гола. Има 49 участия в „А“ националния отбор на страната с актив от 19 гола, като е играл на финалите на три световни първенства (1962, 1966 и 1970 г.) — с 2 гола във финалния кръг и с 10 гола в квалификациите. Има и 6 участия в юношеския национален отбор с 2 гола. Освен това е автор на 19 гола в европейските клубни турнири (7 за КЕШ и 12 за КНК) и 71 гола за Левски, Ботев (Пловдив) и „А“ националния отбор в играните 107 други официални международни срещи.

Спортист №1, футболист №1, голмайстор на „А“ група, носител на Купата за индивидуално спортсменство и на Купата на в. „Поглед“ за най-популярен български спортист, осми в Европа в авторитетната анкета на „Франс футбол“ и избран сред петте най-добри спортисти на Балканите за 1965 г. През периода 1965—1971 г. е включван многократно в символичните отбори на Европа и света (за срещите в чест на Яшин и Тургай, по случай 10-годишнината от световната титла на Бразилия и други юбилейни поводи, но не е участвал поради недобро здравословно състояние или заетост). Списание „Мироар спринт“ го поставя сред „най-големите футболисти на века“.

Поклон пред паметта на Георги Аспарухов и Никола Котков.