Петима колежани, които стигнаха до НБА


Колежанският баскетбол е разглеждан като естественото стъпало, което всеки играч от САЩ трябва да премине, за да стане пълноправна част от НБА. Предлагаме ви своеобразна класация на най-успешните имена на това ниво и каква е по-нататъшната им съдбата в Лигата на извънземните.

5.Бил Ръсел

Легендата на Бостън Селтикс става жертва на расовите предразсъдъци в средата на 50-те години и нито един колеж не го иска в редиците си, преди да бъде забелязан от треньора на Университета на Сан Франсиско Хал ДеДжулио. Впоследствие той се утвърждава при наследника му Фил Улпърт, който става първия специалист, ползващ едновременно трима тъмнокожи играчи – Ръсел, Кей Си Джоунс и Хал Пери. При липсата на сериозни габарити, младокът използва своята скорост при защитата на тима си и става безспорен титулярен център на своето учебно заведение. През 1956 г. Ръсел е избран в драфта от треньор на Бостън Селтикс Ред Ауербах, като за 13 години печели 11 титли и 5 пъти е определен за MVP на сезона.

4.Бил Уолтън


211-сантиметровият център може да не е толкова популярен сред широката аудитория, но през 70-те и 80-те години прави отлична кариера в Портланд Трейл Блейзърс, Сан Диего (впоследствие Лос Анджелис) Клипърс и Бостън Селтикс. Неговата звезда изгрява в университета на Лос Анджелис, където между 1972 и 1974 г. е определян за MVP на сезона в колежанското първенство, като в първите 2 сезона извежда тима си до титлата. Откритието на треньора Джон Уудън става най-добър играч в НБА през 1977 г., когато става шампион с Портланд, а 9 години по-късно отново е на върха с Бостън Селтикс.

3.Оскар Робъртсън


Големият О, както е известен той е един от най-добрите играчи в историята на НБА, играли на позицията пойнт гард. През 1971 г. става шампион с Милуоки Бъкс, а 9 години по-рано става първия баскетболист в историята на лигата, завършил сезона с трипъл дабъл. Преди това той преминава като ураган през колежанското първенство, поставяйки 14 рекорда с екипа на Синсинати Беъркетс. Никак не е случайно, че приза за най-добър играч в първенството понастоящем носи неговото име.

2.Пийт Маравич

Потомъкът на сръбски емигранти е водещ шутинг гард в НБА през 70-те години, заради което получава прякора Пистолета. Преди контузия да спре кариерата му, той играе с успех в Атланта Хоукс, Ню Орлиънс (впоследствие Юта) Джаз и Бостън Селтикс. Успехите му в мъжкия баскетбол не са никаква изненада, след като в колежа се превръща в кошмар за всички съперници на Луизиана Стейт Юнивърсити Тайгърс. Той държи рекорда за най-много точки (3667 или средно по 44,2 на мач) в историята на колежанската лига, и то в периода преди съществуването на линията за 3 точки и въвеждането на правило за кош със сирената. За съжаление Маравич живее едва 40 години, след като не успява да се пребори с проблемите си със сърцето.

1.Лу Алсиндор

Лидерът в тази класация е познат на баскетболния свят като Карим Абдул-Джабар – име, което получава с приемането на исляма през 1971 г. Успехите му в ЛА Лейкърс през 70-те и 80-те години са показателни – 6 титли на НБА, също толкова определяния за MVP на сезона, а за тези в колежа още се носят легенди. С университета на Лос Анджелис той печели 3 титли и също толкова пъти е определян за играч на сезона, като разликата между него и останалите е подтискаща. Специално заради Алсиндор в надпреварата за известен период от време са забранени забивките.

На 4 април в Ню Орлиънс ще бъде определен новия колежански шампион на САЩ. Сред участващите играчи със сигурност има такива, които в следващите години ще диктуват модата в НБА. 

Автор: Теодор Борисов