Петима футболисти, които заслужаваха „Златната топка“
Наслушали сме се на най-различни клишета от футболистите – от любимото ни „съдията се подигра с труда ни“, през „играем мач за мач“, до „не е важно кой вкарва, важното е отборът да побеждава“. Да, футболът е колективен спорт и най-важна е победата на отбора, но всеки футболист иска да спечели и индивидуална награда. А най-голямата такава е „Златната топка“. Френското издание Франс Футбол вече почти 70 години награждава „най-добрият футболист“ за годината. Сложихме го в кавички, защото смятаме, че в последно време наградата невинаги е обективна и други са критериите, по които се определя печелившият.
В тази статия ще ти представим петима играчи през новия век, които, според нас, заслужаваха да бъдат кавалери на „Златната топка“. Разбира се, ти може да не си съгласен с нас и да смяташ, че Роналдо, Роналдо, Меси, Роналдо или обратното е напълно заслужено. Особено за 2021 година…
Роберт Левандовски – започваме с него, защото още ни държи влага. След като подобри около 50 рекорда последните две години, очевидно организаторите смятат, че има още хляб да яде, за да спечели. Церемонията през 2020 година бе отменена, заради пандемията. Организаторите не сметнаха за нужно да му я връчат със задна дата, а през 2021 г. спечели Меси. Защо, никой не знае. Може пък 2022-ра да бъде годината на Левандовски. Ако не е на Роналдо, да речем.
Джанлуиджи Буфон – това, че е избиран 12 пъти за най-добър вратар на Серия А и три пъти на Европа, не е достатъчно да бъде носител на „Златната топка“. Да, така и не спечели Шампионската лига, но стана Световен шампион. Тогава бе избран и за вратар на турнира, но остана втори в класацията на Франс Футбол. Първи бе Канаваро, капитан на Италия.
Андрес Иниеста – легендарният полузащитник така и не успя да излезе от сянката на Меси и Роналдо. Спечели редица трофеи с Барселона, както и други индивидуални награди. През 2010 година бе най-близо до спечелването на „Златната топка“, когато стана Световен шампион и отбеляза победния гол във финала. Остана втори, след Меси.
Самуел Ето‘о – когато вкараш 130 гола в 199 мача за Барселона, няма нужда от много анализи. Добавяме към това, че е печелил Шампионската лига с два различни отбора, както и че четири пъти е Футболист на Африка. Да, обаче това не е достатъчно да попадне дори в топ 3 на класацията през годините. Абсолютно незаслужено, според нас.
Паоло Малдини – прекрати кариерата си на 41 г., като до последно се състезаваше за любимия си Милан на високо ниво. С голям принос за огромния брой трофеи на „росонерите“ през годините, Малдини остана втори в класацията на два пъти – през 94-та и 2003-та. Зад Стоичков и Недвед, съответно. Когато Младини реши да спре с футбола, Милан извади от употреба екипа с номер 3.
