Парижките футболни потайности
Повечето хора свързат Париж с богата история, романтични разходки около Сена и множеството възможности за кулинарни удоволствия. Освен всичко друго, френската столица предлага и достатъчно интригуващи изживявания за футболните фенове, макар и повечето от тях да са скрити под дебелия пласт на комерсиалното, олицетворено от ПСЖ.
Месиманията
В настоящия момент спокойно може да се твърди, че трите главни забележителности на Париж са Айфеловата кула, опакованата по проект на Кристо Триумфална арка и…Лионел Меси. Трансферът на аржентинската звезда в ПСЖ бе голяма изненада за всички и въпреки трудното му начало на терена, той бележи огромен успех в маркетингов план. Опашките пред официалния магазин на клуба на Шан-з-Елизе или този на стадион „Жан Буен“ може и да не са толкова дълги, колкото тези пред Лувъра, но желаещите да разгледат трябва да са готови да чакат поне 15 минути за тази привилегия. Удоволствието да притежаваш оригинална фланелка на Меси пък струва 165 евро, като всяка седмица маркетинговия отдел поставя акцент върху различни артикули (по време на престоя ми там акцентът бе върху третия екип на тима). Ако пък искате да гледате звездната селекция на Маурисио Почетино на живо се пригответе да извадите най-малко 122 евро, като за по-висока категория двубои цената логично се покачва.
Родното място на ФИФА
ФИФА може и да не е между любимите организации на футболните фенове, но в ранните си години ръководният орган на най-великата игра определено не е бил свързван предимно с корупционни скандали. Нейното начало е поставено на 21 май 1904 г., когато се провежда учредителното ѝ събрание. На него присъстват представители на футболните федерации на Франция, Белгия, Дания, Нидерландия, Швеция и Швейцария, а тъй като Испания все още няма своя организация е представена от ФК Мадрид (днешния Реал). Макар и да не изпраща свой физически представител, Германия изразява съгласието си да се включи чрез телеграма, което я прави седмата страна, основателка на съвременния футбол. За пръв президент на ФИФА е избран Робер Герен, а впоследствие неговия пример ще бъде последван от сънародниците му Жул Риме, Габриел Ано и Анри Делоне, които ще поставят основите на най-важните международни състезания – световното и европейско първенство, както и Купата на европейските шампиони. Споменатата среща се състои на улица Сен Оноре 229, като днес между множеството бутици по нейното протежение може да откриете паметна табела, напомняща за това събитие.
Българският дебют пред света
Стадион „Ив дьо Маноар“ може и да не е най-атрактивната дестинация в Париж, но пък е натоварен със сериозно историческо значение за България. Съоръжението, известно със старото си име „Коломб“ е главния френски стадион преди „Парк де Пренс“ и на него се провежда олимпийския футболен турнир през 1924 г. и финала на световното първенство през 1938 г. В първата надпревара националния ни отбор прави официалния си дебют на 28 май 1924 г. срещу Ирландия. За съжаление двата новака на международната сцена не предизвикват особен интерес и на трибуните има едва 1659 зрители, 1137 от които са с безплатни билети. Ирландците печелят с 1:0 след попадение на Пади Дънкан, което според летописите идва в ситуация на безспорна засада. Днес „Коломб“ е домакинския стадион на традиционния парижки Расинг, който обаче се намира в дивизия Насионал 3 (пето ниво на френския футбол).
Френският отговор на Санкт Паули
Макар и да е третия най-стар клуб във Франция, парижкият Ред Стар може да се похвали само с 5 купи на Франция, последната от които е спечелена през 1942 г. Настоящият член на дивизия Насионал (трето ниво) от няколко години гради имиджа на алтернативен клуб, чиято фенбаза е известна със своята социална ангажираност, по подобие на немския Санкт Паули. Привличането на доскорошни играчи като Стив Марле и Давид Белион в комбинация с маркетинговата стратегия направиха клуба атрактивен в международен план, а след завършването на настоящите строителни работи стадион „Бауер“ ще придобие още по-атрактивен вид. На терена обаче нещата не се получават, след като тимът за първи път от половин век инкасира 6 гола при загубата с 0:6 от Анеси, което означаваше логична раздяла с треньора Венсан Бордо.
Автор: Теодор Борисов