Очарованието на италианския север

Предлагам ви една кратка разходка из италианския север, която със сигурност се нуждае от своето продължение поради необхватния характер на материята.

В обятията на Богинята

Любителите на гръцката митология със сигурност са чели за Аталанта – ловджийката, която успява да убие Калидонския глиган при наличието на прославени герои като Тезей, Мелеагър и Язон. Сега тя е патрон на футболния отбор на Бергамо и макар древните да не са я въздигнали в ранг на богиня, привържениците на тима го наричат именно с това прозвище – Богинята (La Dea). Любовта на бергамаските към техния клуб е толкова голяма, че всяко новородено в града получава комплект артикули на „нерадзурите“, включително малка фланелка. След като преди година и половина цял свят съчувстваше на Бергамо заради огромните жертви по време на пандемията, днес живописното населено място се е върнало към нормалния начин на живот и отново посреща своите гости. Редом с Горния град и неговата Пиаца Векия, обиколката ви на града трябва да включи и стадион „Атлети адзури д‘Италия“ (сега известен по спонсорски причини като „Gewiss“). Отборът на Джанпиеро Гасперини е сред най-атрактивните в цяла Европа и е малко вероятно да останете разочаровани от техен двубой.

Новата любов на Реджо Емилия

Провинция Реджо Емилия и нейния главен град Реджо нел‘Емилия също имат виден представител в Серия А. През 90-те години това бе Реджана, а сега тази роля е иззета от Сасуоло. „Неровердите“ са представители на едноименното градче с население малко над 40 000 души, но решават да се преместят в по-големия град, използвайки клубния „Енцо Ричи“ само за тренировки. Стадион „Чита дел триколоре“ препраща към факта, че именно в Реджо Емилия през 1797 г. при създаването на Цизалпинската република е утвърден настоящия национален флаг на Италия. Неговото спонсорско име е „Mapei“ и също е синоним на атрактивен футбол. Ако искате да видите в действие италианските национали Джакомо Распадори и Доменико Берарди, това е вашето място.

Почит за Гранде Торино

На 4 май 1949 г. световния футбол е застигнат от една от най-големите си трагедии. Тогава самолетът на италианския Торино се разбива в базиликата на намиращия се до града хълм Суперга. „Биковете“ се връщат от Лисабон, където са изиграли приятелски мач срещу Бенфика, а причината, довела до смъртта на 31 души е лошата метеорологична обстановка и намалена видимост. По това време Гранде Торино, както е наричана тази формация, печели 5 титли на Италия и съставлява гръбнака на националния отбор. В резултат на трагедията, най-великата игра губи имена като Валентино Мацола и Ецио Лоик, а Торино никога не възвръща стария си статут. Днес зад базиликата Суперга е разположен паметник на загиналите, на който привърженици на футбола от цял свят засвидетелстват своята почит към легендарния тим. До там може да стигнете за 20 минути с фуникуляра Саси-Суперга, като мястото предлага и живописна гледка на целия град.

До края

Музеите в Торино, които си заслужава да посетите не са един и два – от този на киното в Моле Антонелиана, през Aвтомобилния, та чак до J Museum. Последният се намира на стадион „Алианц“ и показва цялата история на най-успешния италиански клуб на домашната сцена – Ювентус. „Бианконерите“, чието мото е „До края“, са изложили впечатляваща експозиция, която ще ви запознае с тяхната почти 125-годишна история. Редом с трофеите от Шампионската лига, Купата на УЕФА, КНК и „Златните топки“, спечелени от 6 различни играчи на клуба, не липсва и българската връзка. На специалната карта на Европа може да разберете, че Ювентус е играл мачове в 4 различни български града (София, Пловдив, Стара Загора и Сливен), а в списъка на играчите, защитавали „черно-белите“ цветове, фигурира и името на Валери Божинов. Може да съчетаете обиколката на музея с тур на стадиона, но за целта си отделете поне няколко часа, тъй като има какво да видите.

Автор: Теодор Борисов