Най-странните футболни правила
Една от тайните, превърнали футбола в социален феномен е факта, че той винаги върви в крак с времето. Преди години участието на ВАР и технологията на голлинията биха ни изглеждали също толкова фантастични, колкото на съвременните фенове им се струват времената, когато вратарят спокойно е можел да улавя върнатата към него топка. Макар най-великата игра рядко да е променяла правилата си, влязли в сила от 1863 г., през годините са налице множество опити тя да бъде динамизирана. Някои от тях са успешни, докато тези, за които ще прочетете в следващите редове, минават в сферата куриози.
На борба срещу равенствата
През по-голямата част от XX в. за победа се дават 2 точки, а за равенство – 1, което кара отборите да са по-предпазливи, за да могат да добавят нещо към актива си. Разбира се, по това време домакинския фактор е бил много по-сериозен, което кара различните страни да предприемат разнообразни ходове за излизането от шаблона. Така например в Перу през 1970 г. шампионатът се дели на две части – в първите 13 кръга се използва нормалната система на точкуване, докато през вторите 13 победата се оценява на 4, а равенството на 2 точки. През 1984 г. в СССР решават да действат по-радикално – всеки отбор има право на 10 равенства в хода на сезона и всяко следващо няма да бъде точкувано. Впоследствие това правило е моделирано в уродлива форма – ако даден отбор има поне двама национали, за него този лимит не важи. Така през 1986 г. Динамо Киев и Динамо Москва завършват с абсолютно равен актив (14 победи, 11 равни и 5 загуби), но украинския тим е с точка повече, тъй като почти целия състав на Валерий Лобановски е пренесен в Сборная и те се освобождават от това правило. През 1985 г. България дава своя принос, след като БФС взима решение при нулеви равенства да не присъждат точки с цел повишаване на резултатността. Вместо това се повишава броя на двубоите, в които двата тима си пускат по 1 гол, за да могат да спечелят поне точка и да заобиколят правилото. В края на същото десетилетие в Югославия пък равенството в редовното време е последвано от изпълнение на дузпи. Този начин на определяне на крайния победител помага на Цървена звезда да спечели КЕШ през 1991 г., надвивайки Марсилия на финала в Бари именно след 11-метрови удари.
Полската голова машина
През 1986 г. Полша също попада в класацията на най-интересните футболни правила, решавайки да стимулира атакуващия футбол с допълнителни точки. Всеки отбор, постигнал победа с 3 или повече гола разлика получава 1 точка бонус, докато тя бива отнемана от актива на загубилия. Правилото важи в рамките на 4 сезона, като в последния има пряко отношение към борбата за титлата. Шампион става Лех Познан с преднина от 2 точки пред Заглембе Любин, като тима печели 5 бонус точки от разгромни победи, докато техния съперник успява да постигне само 2 разгромни резултата. Идеята на реформата обаче се проваля – с всяка следваща година резултатността пада и в началото на 90-те години тя отпада.
Дузпи по американски
Когато САЩ получава домакинството на Мондиал’94, едно от условията, което им е поставено от ФИФА е да създадат собствена професионална лига. Така на 17 декември 1993 г. се появява МЛС, която още в самото начало се опитва да бъде интересна на широката аудитория. За тази цел правилото за изпълнение на дузпа е модифицирано в кавър версия на хокейните дузпи. Играчът тръгва с топката от средата на терена и има 5 секунди, за да отправи удар. Всъщност това правило присъства на американските терени още от 1977 г. по време на старата НАСЛ, но всеки маркетингов трик си има своята давност и скоро тимовете в първенството трябва да започнат да играят по начина, по който го правят в цял свят. Както може да видите от следващото видео, при нарушение на вратаря по време на изпълнението на дълга дузпа се изпълнява нормална такава:
Автор: Теодор Борисов
