Най-нетрадиционните локации на Мондиали

С наближаването на старта на Мондиал 2022 все повече зачестяват критиките за избора на Катар за домакин на световните финали. Фактът, че специално за събитието бе построен цял нов град (Лусаил), а стадион бе изграден от 974 рециклирани транспортни контейнера по никакъв начин не впечатлява феновете, които не могат да преживеят най-големия футболен форум да се играе през зимата. Историята обаче показва, че световни финали са се играли и на други нетрадиционни от сегашна гледна точка места, които също са били обект на възражения.

Така го правят швеЦите

Излишно е да се казва, че Втората световна война е конфликт, който буквално опустошава Стария континент и европейските страни, които могат да приемат големия форум не са толкова много. През 1954 г. на конгреса на ФИФА в Берн е взето решение шампионатът да се състои в Швеция, която е предпочетена пред Аржентина, Чили и Мексико. Самите организатори обаче срещат трудности да финансират изграждането на стадионите в Малмьо и Гьотеборг и дори обмислят варианти някои мачове да се играят в Копенхаген и Осло, което би превърнало шампионата в първия, състоял се в няколко страни. В крайна сметка са избрани 12 града, като някои от тях като Сандвикен и Удевала са способни да хвърлят в недоумение дори почитателите на географията. За щастие първенството остава в историята като шампионата на Краля Пеле, а домакините влизат в хрониките с въвеждането на мажоретки (в случая ролята се изпълнява от мъже), които надъхват феновете по трибуните.

Чилийските миньори

След неуспешната си кандидатура за Мондиал‘58, Чили все пак получава доверието на ФИФА и трябва да домакинства шампионатът 4 години по-късно в 8 града. На 22 май 1960 г. обаче страната е разтресена от най-мощното земетресение, регистрирано някога, имащо магнитуд между 9,4 и 9,6 по Рихтер. Щетите са за половин милиард долара, а загиналите – около 6000 души. Мнозина поставят под въпрос възможността шампионат на планетата да бъде организиран, но председателя на организациония комитет Карлос Дитборн отправя прочувствена реч, в която заявява „Нямаме нищо, но ще дадем всичко“. Оставени са само 4 стадиона, като този в Ранкагуа, на който България играе първия си двубой на световни финали е собственост на американската компания „Брейдън Копър“, контролираща медната мина Ел Тениенте. Самият шампионат е може би най-грозния и безвкусен в историята, а поуките не са взети и през 1986 г. Мексико домакинства Мондиал, въпреки че също преживява тежко земетресение.

Из джунглите на Амазонка

Макар да възприемаме Бразилия като спортна и футболна нация, всяко едно от домакинствата на големи форуми в последното десетилетие (Мондиал 2014, олимпийските игри през 2016 г. и Копа Америка 2021) бе съпроводено с множество скандали. Извън популярната мантра на съвременните общества как вложените в организирането на подобно събитие средства могат да се дадат за образование и здравеопазване, която сама по себе си е популизъм от най-висока класа, първенството на планетата в страната на кафето имаше своите трески за дялане. Може би най-сериозния проблем е свързан със стадион „Арена да Амазония“ в Манауш. Намиращ се близо до Екватора, той е изграден по последен писък на архитектурата със слънчеви панели и конструкция, която да минимализира температурното влияние. Въпреки това участниците в двубоя между Италия и Англия, спечелен от Скуадра адзура с 2:1 могат да потвърдят, че да играеш в такава обстановка не е никак лесно. За капак стадион с близо 45 000 седящи места в град без особени футболни традиции отвсякъде мирише на разхищение на средства.  

Автор: Теодор Борисов