Най-големият скандал на зимни олимпийски игри

Макар и комерсиалният интерес към тях да не е толкова голям, колкото към летните, зимните олимпийски игри също имат истории, които си заслужава да бъдат разказани. Липсата на аналог на бойкота на Москва’80 и Лос Анджелис’84 далеч не означава, че по време на Студената война там не е имало политическо напрежение. Доказателство за това е случката със състезателките от ГДР в спортните шейни Ортрун Ендерлайн и Ана-Мария Мюлер, която взривява игрите в Гренобъл през 1968 г.

Биографията на Ендерлайн е типична за представител на страната на работниците и селяните – нейният баща е лесничей, а самата тя паралелно със спортната си кариера е механик. Първоначално е вратарка на нискоразредния хандбален Ротацион Рашау, но впоследствие се запалва по спускането с шейни и се включва в новооснованата секция на Трактор Обервизентал. Навлизането й в този спорт се случва с гръм и трясък – печели 4 златни и 1 сребърен медал от първенството на ГДР, след което триумфира и с 2 световни титли на единично (Давос’65 и Хамарстранд‘67). В тази поредица най-ценен е златния олимпийски медал от Инсбрук’64.

В качеството си на олимпийска шампионка, Ендерлайн се готви за защита на титлата си в Гренобъл, където основна конкуренция е нейната сънародничка Ана-Мария Мюлер. Участието им има и чисто политически нюанс – за първи път ГДР се състезава самостоятелно на зимни олимпийски игри, след като дотогава са били редом до спортистите от ФРГ в Обединен германски отбор. На трасето във Вияр дьо Ланс между 11 и 13 февруари предварителните очаквания се потвърждават и след 3 манша Ендерлайн е първа с разлика от 0,02 секунди пред Мюлер.

Именно в този момент на сцената излиза вицепрезидента на Международната федерация по шейни Луцян Швидерски, който е контрольор на състезанието. По думите му поставения от него сняг върху шейните на германските моментално се е разтопил, което означава, че те са предварително нагрети. Това създава допълнително предимство за тях, поради което Ендерлайн, Мюлер и тяхната сънародничка Ангела Кньосел биват дисквалифицирани. При това положение златото отива при италианската Ерика Лехнер, а другите два медала са за представителки на ФРГ – Криста Шмук и Ангелика Дюнхаупт.

Интересно е, че това е вторият подобен случай, след като година по-рано на световното първенство поради същото провинение бива отстранен лидера при мъжете Хорст Хорнлайн. Това кара пресата в Западна Германия да обвини своите идеологически противници в системно мошеничество, а от своя страна министъра на спорта на ГДР Манфред Евалд контраатакува, че всичко това са интриги и кара замесените състезателки да подпишат нотариално заверена клетвена декларация, че не са сторили нищо нередно.

Години по-късно от архива на източногерманските тайни служби Щази ще излезе 37-странична разработка по темата, която съдържа интересна информация. В навечерието на игрите главният герой в историята Луцян Швидерски е поканен от Австрийската федерация на техен конгрес. Той обаче така и не се състои, а вместо това поляка се наслаждава на хубава почивка, щедро заплатена от домакините. При всички положения жалбата от страна на ГДР не може да бъде оставена без последствия и е взето решение преди старт вместо на ръка с помощта на сняг, температурата на шейната да се измерва със специален уред. Докато за Ортрун Ендерлайн това е лебедовата песен на олимпийски игри, 4 години по-късно в Сапоро Ана-Мария Мюлер взима златния медал, а целия отбор на ГДР при мъжете и жените печели 8 от 9 възможни медала. В днешно време общото мнение за този скандал, дори и на някогашните съпернички на двете германки, е, че те са станали жертва на противопоставянето на Изтока и Запада на олимпийската сцена.

Автор: Теодор Борисов