Най-великият ден в историята на тениса
Без съмнение турнирите от Големия шлем са черешката на тортата за всички любители на тениса. Всеки от тях се отличава с нещо специфично – било настилката, било традиции, които му придават специфична атмосфера. Не прави изключение и откритото първенство на САЩ, което години наред бе известно с т.нар. Супер Събота. Става въпрос за този момент в календара, в който се събират двата полуфинала в мъжкия турнир и спора за титлата при дамите. Всъщност всички полуфинали и финали в двете надпревари се изиграваха в рамките на 2 дни – нещо, което бе въведено първо от американските организатори, за да бъдат задоволени изискванията на компанията CBS, притежаваща телевизионните права. След като сътрудничеството с нея бе прекратено през 2015 г., традицията се измени, но в историята остават множество паметни моменти, свързани със Супер съботата. Нейното първо издание на 8 септември 1984 г. е наречено от Джон Макенроу „най-великия ден в историята на тениса“, поради което е логично да си зададем въпроса какво го прави толкова специален.
Преди да се пренесем на стадион „Луис Армстронг“ е хубаво да отбележим, че изданието на US Open от 1984 г. може да се счита за един от най-големите успехи на българския тенис. В турнира по смесени двойки Мануела Малеева и американския й партньор Том Гъликсън триумфират след победа на финала срещу австралийците Джон Фитцджералд и Елизабет Смайли с 2:6, 7:5, 6:4. Това е единствената титла от Големия шлем за българката, достигнала до трето място в световната ранглиста година по-късно. В турнира при девойките пък Катерина Малеева надделява в спора за отличието срещу представителката на домакините Нюрка Содупе с 6:1, 6:2. Впоследствие тя на два пъти ще достигне до четвъртфинал в надпреварата при жените (1988 и 1993), а през 1994 г. играе финал при женските двойки, където в тандем с Робин Уайт от САЩ губят от Яна Новотна и Аранча Санчес Викарио с 3:6, 3:6.
Но да се върнем на 8 септември 1984 г., когато публиката бива подгрята с полуфинал в турнира за ветерани, противопоставящ шампионът от 1971 г. Стан Смит и победителят от 1973 г. Джон Нюкъмб. Победата на Смит е последвана от два класически полуфинала при мъжете, противопоставящи същите тенисисти, достигнали до тази фаза и на Уимбълдън 2 месеца по-рано – Джон Макенроу, Джими Конърс, Пат Кеш и Иван Лендъл. Първи се изправят един срещу друг австралиецът Кеш и преселилия се от Чехословакия в САЩ Иван Лендъл. Кеш доминира на мрежата, а Лендъл от основната линия и двубоя се завързва – Кеш печели с 6:3, Лендъл отвръща с 6:3 и 6:4, а в четвъртия сет се стига до тайбрек, спечелен от Кеш с 7:6. В решителният пети сет борбата е точка за точка, двамата спасяват по един мачпойнт на съперника и в крайна сметка Лендъл триумфира със 7:6. Ядосаният австралиец не може да сдържи гнева си и захвърля своята ракета в публиката.
Защитаващият титлата си Джими Конърс се изправя срещу Джон Макенроу в края на вечерта в епос, продължил 3 часа и 46 минути. Резултатът се движи 6:4, 4:6, 7:5, 4:6 в полза на Макенроу, преди двубоя да отиде в решителен пети сет. По това време той се намира в серия от 7 поредни победи срещу своя съперник, което вероятно е имало някаква роля при крайния успех в частта с 6:3.
Много емоции предлага и финала при дамите между Крис Евърт и Мартина Навратилова. На пръв поглед родената в Прага тенисистка има предимство, тъй като е спечелила последните 12 мача между двете. След като губи откриващия сет с 4:6 обаче публиката очаква тяхната любимка да спечели. Навратилова все пак се мобилизира и след 6:4, 6:4 стига до крайния успех, който е пети за нея в турнира и с него тя печели всички надпревари от Големия шлем за календарната 1984 г. Зрителите на стадион „Луис Армстронг“ се наслаждават сумарно на 12 часа висококачествен тенис и неслучайно този момент се титулува като най-великия ден в историята на аристократичния спорт.
Автор: Теодор Борисов
