Най-странният президент в историята на футбола
Историята на футбола е изпълнена с колоритни личности, но Карлос Мартинс да Роша е нещо, с което не сте се сблъсквали. Карлито, както е известен още той, е един от символите на Ботафого, минавайки през всички длъжности в клуба – от футболист, през треньор до клубен президент. Неговите суеверия обаче ще ви накарат сериозно да си зададате въпроса дали изобщо познавате някой, който да попада в тази категория.
През 1948 г. по време на мач между резервите на „черно-белите“ и Бонсучесо на терена нахлува бездомно куче по време на атака на Ботафого. Това обърква противниковия вратар и така тима на Карлито Роша бележи попадения. Суеверният президент приема появата на симпатичното четириного като знак от съдбата и го води със себе си на всеки следващ мач. Нещо повече – когато срещата не върви той позволява на кучето да нахлуе на терена и да спре играта. Ботафого записва серия от победи, а новият домашен любимец, същевременно получил името Бириба, се сдобива с култов статут. След успех на него се дава същата сума, която е определена като премия и за титулярите във въпросната среща. Естествено, тя бива оползотворена от неговия надзорник – резервата Макае.
Нещата излизат извън контрол когато на загрявката преди един от мачовете Бириба уринира върху крака на един от играчите, а тимът впоследствие печели. Това означава само едно – преди всеки следващ мач клетия футболист трябва да играе ролята на мястото, където кучето извършва своите естествени нужди. Оказва се, че каузата е благородна, тъй като през същата година Ботафого печели щатското първенство на Рио де Жанейро Кампеонато Кариока.
Странностите на Карлито Роша не се изчерпват дотук. Негова запазена марка е да повтаря едни и същи ритуали преди всеки мач на тима си, включително маршрута, по който играчите се придвижват към стадиона. Веднъж шофьора на автобуса обърква пътя и се оказва в улица без изход. Тъкмо преди да обърне, бесния президент заявява, че „неговия тим не познава пътя назад“ и нарежда всички да се придвижат пеша до „Маракана“. Преди всеки мач Роша хвърля килограм захар върху стената на съблекалнята, а след като собственоръчно приготви храната за играчите се избърсва в косата на намиращия се най-близко до него играч. На този фон връзването на възел на завесите на клубната централа в деня на мач изглежда направо невинно.
През 1945 г. пък журналистът Жералдо Ромуалдо да Силва сънува крайния изход от предстоящата среща на Ботафого и тимът губи. Макар и тогава още да не е станал президент, Карлито Роша взима мерки – вечерта преди всеки мач за Да Силва е запазена най-добрата маса в казино Урка и около него постоянно има човек, който му пречи да заспи и така той няма как да има нови подобни видения. Карлито Роша умира на 12 март 1981 г., а името му и до днес се споменава с преклонение от феновете на Ботафого.
Автор: Теодор Борисов
