Кървавата победа на Скуадра адзура
Испания и Италия са се срещали 33 пъти в досегашната си история, като положителният баланс е на страната на Ла Фурия – 12 победи, 12 равни и 9 загуби. На европейски първенства най-запомнящата се среща е финалът на Евро 2012, когато играчите на Висенте дел Боске се възползват максимално от проблемите на своя съперник и печелят с 4:0. Историята обаче помни и моменти, в които страстите излизат извън контрол и принципите на феърплея биват погазени в името на крайния успех.
На незабравимия за всички българи Мондиал’94 двата отбора достигат до четвъртфинала, който се играе на 9 юли във Фоксбъро. Играчите на Ариго Саки излизат от груповата фаза след невероятна въртележка, при която те, Мексико, Ейре и Норвегия имат по 4 точки и равна голова разлика, като „адзурите“ се класират последни от най-добрите трети отбори. На осминафинал те с много трудности успяват да пречупят съпротивата на шампиона на Африка – Нигерия, като печелят с 2:1 след продължения с победен гол на Роберто Баджо от дузпа.
Тимът на Хавиер Клементе също не блести в груповата фаза, където стига до равенства с Южна Корея и Германия преди да се наложи над Боливия. Убедителният успех с 3:0 над Швейцария връща надеждите за добро представяне и иберийците изглеждат фаворити. За това допринася и фактът, че извън сметките на техния съперник остава Джанфранко Дзола, получил директен червен картон срещу „суперорлите“. Преди срещата обаче Роберто Баджо прави изказване, което ще се окаже пророческо: „За нас първенството тепърва започва.“
Именно италианците първи нанасят своя удар в 25-ата минута, когато Дино Баджо получава пас отляво от Роберто Донадони и с прецизен шут не оставя никакви шансове на противниковия капитан Андони Субисарета. Ла Фурия успяват да реагират чак в 58-ата минута. Контраатака, започната от Серхи Бархуан преминава през Хосе Мари Бакеро, който пропуска топката за Хосе Луис Каминеро и той бележи за 1:1. За фаталния за Скуадра адзура завършек спомага и рикошета в тялото на Антонио Бенариво.
Следват силни минути за испанците, при които Андони Гойкоечея и Фернандо Йеро са близо до попадението, но не успяват да реализират. Истинската драма настава 2 минути преди края на редовното време, когато резервата Джузепе Синьори извежда Баджо сам срещу вратаря и той безкомпромисно носи победата на Италия. Преди това обаче италианците трябва да потреперят, тъй като съдията Шандор Пул не вижда удара на Мауро Тасоти с лакът в главата на Луис Енрике. Настоящият селекционер на Испания кърви обилно, но тъй като по онова време ВАР дори не е замислен, случката остава без последствия. Иберийската преса е бясна, като заканителни заглавия от типа на „Италия, никога няма да забравим това“ („Марка“), са нещо нормално.
След успеха Италия се изправя срещу Пеневата чета и печели с 2:1 – история, която е достатъчно добре известна на всички, а впоследствие губи финала от Бразилия след изпълнение на дузпи. Ла Фурия пък успява да вземе частичен реванш на Евро 2008, когато елиминира съперника си отново с помощта на 11-метрови удари.
Автор: Теодор Борисов
