Криси Николова: Живея втори живот за златния медал на Олимпийските!

Израснала в столичния квартал „Люлин“, с детство като на другите– прекрасно, но с трудности и със сърце на боец, Кристина Николова е необикновено момиче. Само на 20 години тя има три европейски и една световна титла в кикбокс стила лайт контакт, два пъти е световен вицешампион на кик лайт – жени и световен вицешампион на юноши в стила пойнт файт. За да имаш сърце на боец, то трябва да те слуша, казва Криси. Тя е нашето вдъхновение за смелост, воля, дисциплина в рубриката на #URBN със sesame.bg  – „Доза Адреналин“.

***

„Прибирах се от тренировка преди няколко дни в „Люлин“. Усетих, че някой ме следи. Предположих, че е човек от метрото, с който просто слизаме на една спирка. Усетих как стъпките се забързват, сякаш да ме догонят. Осъзнах, че този човек се приближава към мен и точно тогава усетих ръката му по тялото ми. Нападна ме в гръб, опипа ме, но аз се обърнах с крясък, готова да нанеса удар. Действието се разви за секунди, успях да реагирам механично, инстинктивно. Отклоних се, обърнах се и докато посегна, той тръгна да бяга. В следващите секунди Адреналинът освободи ума ми за логиката. Първо си казвах: „Ще го пребия“, а след това: „Бягай, защото не знаеш какво може да ти се случи. Бойният спорт дава сигурност, че мога да се защитя, но страхът остава“, разказва ми Криси.

В следващите минути след нападението, което се случва през ноември, мисли единствено за това дали този човек я познава, дали пак ще я преследва. „Когато разказах на майка ми, тя отвърна:

„Луд от луд бяга!“

„Когато излизаш на татамито (бел.ред. – японска традиционна настилка) и започва същинския бой, първото нещо, което изпитваш, и това е при всеки спортист, независимо дали си признава – изпитваш Страх! Някои сме научени да го прикриваме. Други – не. Пулсът ти се покачва, а с него и Адреналинът. Сърцето ти започва да тупти по-силно. Аз винаги поглеждам нагоре, към небето, преди мача и си казвам: „За вас, тате и бабо, излизам“, защото това са хората, които загубих в последно време. След това си казвам и:

„Можеш! Тук си!“, защото много хора мечтаят да са на нашето място – това на спортистите!

Макар да е едва на 20 години, биографията ѝ е пълна с истории за Адреналина. От първите удари и срещите на татамито, до зловещото падане с колелото, което за малко да ѝ коства живота. Всяка една нейна стъпка е водена от смелото ѝ сърце, жадно за доза адреналин и от целта – да защити европейските си титли през 2022 година и да завоюва Световната титла по кикбокс и медала на Европейските олимпийски игри през 2023 година.

Криси Николова с чанта и шапка на Le Divin

Криси Николова с чанта и шапка на Le Divin

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

„Засега кикбоксът е в листата не Европейските олимпийски игри, надявам се някой ден да влезе и в дисциплините на голямата Олимпиада! Ето, затова мечтая в бъдеще. Но както виждате – каратето, боксът, вдигането на щанги и петобоят са изключени тази година, надявам се това да не се случи и с моя спорт“, споделя девойката.

Дебютът ѝ на Световно в стила лайт контакт е през 2021 година. През следващата 2022 г., когато е Европейското по кикбокс, ще се яви в трите стила – лайт контакт, кик лайт контакт и пойнт файт.

„Първите ми тренировки по кикбокс бяха изключително трудни. Да започнеш от нулата, да се предизвикаш до степен такава, че да се сбиеш, да си сред нови хора. Повече от 11 години кикбоксът е в сърцето, душата и ума ми. Още от втори клас, когато моят треньор Иван Георгиев влезе в класната стая, за да ни съобщи, че ще ни запознае с този спорт в часа по физическо. Така попаднах от 79-то училище в „Люлин“ в школата „Стар Тийм“. Влюбих се в кикбокса!“, споделя Криси.

От малка е имала нужда от адреналин и динамично движение.

„Мама ми е казвала, че не съм спирала да скачам, да тичам и да се катеря. Вярвам, че децата израстват със своите лудости. Поне при мен така се случи. Едва 5-годишна се бях покатерила на прозореца на дома ни на третия етаж и бях обкрачила перваза, за да си играя. Родителите ми с викове ме свалиха. Адреалинът много ме влече, за мен той е много интересно нещо. Това е да се чувстваш все едно имаш много различна сила отвътре – буквално като на робот! Странно е да се опише“, казва световната шампионка.

Трудно е да излезеш на татамито спокоен

„След като през 2020 година Европейското първенство по кикбокс не се състоя заради коронавируса, през 2021 година се явих не световното. Близо 2 години се подготвях и бях на 100% готова да защитя титлите си и да завоювам абсолютната победа. Пуснах се и в трите стила – пойнт файт, киклайт и лайт контакт. На киклайта победих първия мач и се готвех за полуфинал. На лайт контакт загубих с много малка разлика – необяснимо защо и то от противник, който съм побеждавала преди. И точно преди да изиграя мача на пойнтфайт, междинният ми PCR тест светна – имах коронавирус. Буквално ме изритаха от състезанието в хотел, изолирана, да карам карантина“, разказва за тежкия момент в Италия шампионката.

Криси Николова с чанта и шапка на Le Divin

Криси Николова с чанта и шапка на Le Divin

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

Ужасното чувство се засилва, когато треньорът ѝ Иван Георгиев и съотборникът ѝ са преместени в друг хотел.

„В стаята останахме само аз и помощник-треньора ми Деница Миленкова. Откровено казвам, че се държаха с нас като с прокажени – чукаха на вратата три пъти в деня, за да ни подхвърлят храна в плик. След това бягаха, все едно сме чумави. Наред с това усещане, имах абстиненция за адреналин! Сънувах татамито. Бях не ядосана, а съкрушена. Плаках три дни без да спра. Тежко ми беше, защото две години се борих да стигна до това състезание, а какво е щяло да стане не може да гадаем. Бях готова на 100% за световната титла, защото и на полуфинала щях да се падна с противник, който преди съм побеждавала. Това е плюс, защото знаех как се пази, как играе. Щях да стигна до финала със сигурност, щях да дам всичко от себе си“, споделя Криси.

Пътят към всички тези титли, до състезанията е труден и дълъг. Тренираш сутрин и вечер по 2 часа, преминаваш през седмица или две глад, за да се вредиш на кантара. Обезводняваш се. Тук-таме някои контузии се обаждат. По време на тренировка или извън залата.

„Посрещала съм и удари в лицето. Не помня точно от кой удар, от кой мач, но помня, че беше доста зле. Счупвания нямам, за щастие. Но имах една много тежка контузия преди Световното, през 2014 година, и не можах изобщо да отида. Паднах много лошо от колело и спирачката ми се заби в крака. Последва тежка операция, шиха ме отвътре и отвън, не можех да тренирам месеци…“, споделя Криси.

Криси Николова с чанта и шапка на Le Divin

Криси Николова с чанта и шапка на Le Divin

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

Извън залата и татамито, също се изкушава да си достави доза адреналин.

„Желанието ми за адреналин обикновено идва, когато се нервирам. Ако стоя тук сега, няма да поискам да скоча с бънджи, да карам лудо или да ида в залата, за да си излея всичко. Идва ми като се ядосам – идват ми мисли за удряне по крушата, за тичане навън, да счупя нещо. Вкъщи понякога съм хващала някоя чаша и …, случвало и се е“, смее се кикбоксьорката.

Признава, че трябва да е много провокирана – с обида или дори физически, за да посегне извън татамито. Но разкрива, че в бурните си, тийнейджърски години е имала съприкосновение с момчета, които, уви, е побеждавала без особено усилие.

„В такива случаи не ми минава през главата, че съм шампион и съм по-високо ниво. Ето, това му е лошото на адреналина. Когато е събуден от лоши чувства, може да води до лоша реакция. Признавам, изобщо не е дамско. Та, когато се е случвало да надделея над момче – то няма кой знае каква реакция. Разочаровано е, после ме избягва и спира да ми говори завинаги. Но ако все пак пожелае разговор, бих му казала:

„Да си знаеш следващия път!“

Oпределя се като нормално момиче, което просто може да се бие. Ако нападателят ѝ от онази вечер не беше избягал, Криси със сигурност щеше да се защити, като му отвърне с удари.

Криси Николова с чанта и шапка на Le Divin

Криси Николова с чанта и шапка на Le Divin

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

„Всъщност, аз инстинктивно се обърнах с нагласата, че ще нанеса удар. Идва ми отвътре. Смятам, че жените трябва да се насочват към бойни спортове, за да имат рефлекс и реакция. Дай Боже, да не попадаме на ненормални мъже, обаче – убийци, крадци и изнасилвачи“, казва шампионката.

Освен Адреналина и Сърцето, с което излиза на ринга – вътре в себе си носи и Късмет!

„Късметът е вътре в човека. Твърдо вярвам в това, просто го усещам, че е в мен. И тогава е бил с мен – при падането с колелото. Лекарите казаха, че съм се разминала на косъм от живота – защото не съм засегнала никакви органи и главната артерия, която подпомага движението на краката – била съм на сантиметри от нея. Оттогава си казах, че живея втори живот. Осъзнавам го и съм решила да се пазя и да оценявам всеки един ден“

И преди е била благодарна за дните, когато се събужда с усмивка. Но преди не е обръщала внимание, когато кара прекалено бързо колелото си, заради точно този адреналин…

„На мен да ми е готино и забавно – това ми носи адреналинът. Не съм си казвала карай по-бавно, например. Адреналинът ме е заблуждавал по време на мачове. Тогава съм си изпускала нервите и съм прибързвала с нападението. След това съм губила. Не може да влизаш на бой във всяка една ситуация. Но когато адреналинът се събуди вътре в мен, казва ми: „Давай! Скачам!“ В същото време противникът ми бележи точки, а аз губя. За щастие не се е случвало често“.

Най-големият успех до момента в живота ѝ е, че се е научила никога да не се отказва. От каквото и да е. С каквото и да се захване, държи до край!

Кикбоксьорката Криси Николова нажежава до червено с адреналинови истории за URBN & Kaзино "Сезам" Рокля: Zaro-Tags// Oбувки: Sofia Ring Mall - KENDALL+КYLIE// Локация: Art Club

Кикбоксьорката Криси Николова нажежава до червено с адреналинови истории за URBN & Kaзино „Сезам“ Рокля: Zaro-Tags// Oбувки: Sofia Ring Mall – KENDALL+КYLIE// Локация: Art Club

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

„Благодарна съм, че семейството ми е около мен – това са ми най-важните хора. Благодарна съм, че треньорите ми са с мен. Че съм в голям отбор, пълен с много добри хора с душа и сърце. В личен план просто съм горда със себе си. Гордея се, защото още съм малка и виждам как моите връстници просто стоят вкъщи и нищо не правят. Цъкат на компютрите и телефоните, не искат да тренират, да учат, да ходят в Университет, държат се зле с приятелите и родителите си… Това не води към нищо добро със сигурност“, казва Криси.

Самата тя учи за треньор по кикбокс в НСА. Преди година започва да тренира малки деца. Споделя, че винаги е искала да прави това, но ѝ се струвало трудно, защото по принцип е притеснителна и срамежлива. Тази свенливост дава добавена стойност на нейната женственост, така както и фактът, че е истински боец.

Рак, но никога назад!

„Кикбоксът ми дава една самооценка, която нося, защото това са 11 години, които са минали на татамито. Това ми е животът, той ми е постоянно в главата и сърцето. Но когато срещна някого – не сядам да му разказвам каква съм. Имам си го в мен. Мъжете обикновено в началото не ми вярват, когато не ме познават, че съм световен шампион по кикбокс. Всичко останало не ме отличава от нормалните жени, ревнувам също така, но съм се научила да стискам зъби и да не показвам или да не говоря, когато не трябва. Истината е, че и мен ме е страх. За да си боец трябва да преодоляваш точно тези страхове. Усещаш, че не трябва да показваш по-слабите си страни.

Шепна си „Недей“.

Кикбоксьорката Криси Николова нажежава до червено с адреналинови истории за URBN & Kaзино "Сезам" Рокля: Zaro-Tags// Oбувки: Sofia Ring Mall - KENDALL+КYLIE// Локация: Art Club

Кикбоксьорката Криси Николова нажежава до червено с адреналинови истории за URBN & Kaзино „Сезам“ Рокля: Zaro-Tags// Oбувки: Sofia Ring Mall – KENDALL+КYLIE// Локация: Art Club

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

Чувам вътрешен глас, който го слушам. Настройвам се, назидавам се сама. След това започвам да действам. Обещавам да дам всичко от себе си. Но съм забелязала и че самочувствието е важно да го има до една степен – не бива да е прекалено. Защото ако имаш самочувствие до небето, то няма да те въздигне – ще те провали. В живота и в спорта“.

Емоцията я вади на ринга, прави я победител. Уменията, подкрепата, тренировките, треньорите я карат да се чувства толкова сигурна, че да встъпи в боя със сърце на победител.

„Някои от купите ги държа в залата. Повечето са вкъщи – в шкафове, в хола, на земята. Имам две кашончета с медали. Близкото бъдеще си го представям като тренировки в залата – като спортист и треньор на деца. Ще продължа, защото моята мечта е Световната титла – жени – вече три години не успявам да стигна до нея. От 16-годишна се пробвам. Още тогава прецениха, че съм готова“, споделя Криси.

Всяка една победа е отбелязана не само вътрешно, но и външно. Криси има няколко татуировки на крака, врата, зад ухото и на ръката.

„На крака имам колан, на който пише 2018 г. – годината, в която станах световна шампионка. Горе са двете ръкавици, а с малки цифрички са написани годините на трите ми европейски титли. На ръката имам ангелско крило, което си направих заради баща ми, когото изгубих през 2015 година. Имам татуиран червен конец, който си го направих след едно състезание, което загубих. Бях убедена, че тогава бях обзета от лоши, черни мисли и лоша енергия и паднах от много странен човек – който беше на първото си състезание. Татуировката с две лица в едно сме си направили двете със сестра ми Симона – еднакви са. И едно сърце зад ухото – защото ми трябва поне още едно, когато излизам на татамито. А с тази рокля – получих от #URBN и третото си сърце“, шегува се Криси. „Мога да направя всичко с помощта на Бог“ – вярвам в това и съм го изписала на гърба си.“

Кикбоксьорката Криси Николова нажежава до червено с адреналинови истории за URBN & Kaзино "Сезам" Рокля: Zaro-Tags// Oбувки: Sofia Ring Mall - KENDALL+КYLIE// Локация: Art Club

Кикбоксьорката Криси Николова нажежава до червено с адреналинови истории за URBN & Kaзино „Сезам“ Рокля: Zaro-Tags// Oбувки: Sofia Ring Mall – KENDALL+КYLIE// Локация: Art Club

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

За Aдреналина е много важно с какви емоции се храни – дали са добри или лоши

Докато ми разказва за най-съкровените си моменти, в Art Club пускат многозначителна песен –

„Hey Child, Stay Wild…”

Децата порастват с лудостите си, казва Криси. „Луд от луд бяга“, казва майка ѝ.

Кикбоксьорката Криси Николова нажежава до червено с адреналинови истории за URBN & Kaзино "Сезам" Рокля: Zaro-Tags// Oбувки: Sofia Ring Mall - KENDALL+КYLIE// Локация: Art Club

Кикбоксьорката Криси Николова нажежава до червено с адреналинови истории за URBN & Kaзино „Сезам“ Рокля: Zaro-Tags// Oбувки: Sofia Ring Mall – KENDALL+КYLIE// Локация: Art Club

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

„Не се страхувам от лудостта си, но гледам да я покорявам. Особено, когато излизам на татамито, моето сърце се разтуптява толкова силно от адреналина, подсказва ми, че съм жива, че съм на мястото си и че не трябва да съжалявам, както и да става – и да падна, и да бия!

Че съм човек и докато съм жива – трябва да опитвам!

#URBN Теам: 

PM: Вяра Младенова

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Гардероб: Zero-Tags

Чанта и шапка: Le Divin//Oбувки: Sofia Ring Mall//Аксесоари: Studio Iskar 47

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова

Фотограф: Радина Ганчева

Локация: Art Club

*Специален проект на #URBN & sesame.bg