Кралското семейство и Цар Футбол
Великобритания почете с десетдневен траур паметта на кралица Елизабет II, което логично бе водещата новина на Острова в последната седмица. В първите дни след кончината на управлявалия Обединеното кралство в продължение на 70 години монарх бяха отложени всички спортни събития, включително кръга във Висшата лига. Историята показва, че кралското семейство винаги е имало своя афинитет към футбола.
Финала на Белия кон
25 април 1914 г. спокойно може да бъде определен за исторически ден за английския футбол. Тогава на игрище „Кристъл Палас“ в Лондон (днес там се намира Националния спортен център) Бърнли побеждава Ливърпул с 1:0 във финала за ФА Къп с попадение на Бърт Фрийман. Капитанът на победителите Томи Бойл има честта да стане първият играч, получил трофея от ръцете на действащия монарх – крал Джордж V. Владетелят връчва отличието и на капитана на Тотнъм Артър Гримсдейл през 1921 г., а година по-рано в първия финал след Първата световна война Астън Вила са наградени от неговия четвърти син – принц Хенри. Без съмнение най-голям интерес предизвиква първият финал на „Уембли“ през 1923 г., в който Болтън печели с 2:0 срещу Уест Хем. Официално на мача присъстват 126 047 зрители, но се смята, че всъщност те са над 2 пъти повече. Редът бива въдворен от конна полиция, а на кинохрониките се запечатва образа на констейбъл Джордж Скори и неговия кон Били. Той е сив на цвят, но на кадрите изглежда бял на фона на тълпата, поради което срещата е останала в историята като Финала на белия кон. В крайна сметка срещата завършва без инциденти, а Джордж V дава купата на Джо Смит от Болтън.
Елизабет в дома на най-великата игра
Всеизвестно е, че покойната кралица беше голяма почитателка на конните надбягвания и може да се каже, че това е нейния единствен спортен интерес извън протокола. В началото на своето управление тя връчва трофея в ФА Къп по подобие на своите предшественици (в последните години футболните въпроси са делегирани на принц Уилям, който е президент на ФА), като прави това за последно през 1976 г. на капитана на Саутхемптън Питър Родригес. Преди всеки финал играчите на двата отбора са инструктирани да не заговарят кралската особа, а ако бъдат попитани да отговарям само с „Да, мадам“ или „Не, мадам“. Очевидно Рон Йейтс от Ливърпул не е на това мнение, когато трябва да вземе купата през 1965 г. „Мърсисайдци“ за пръв път в историята си печелят надпреварата след победа с 2:1 след продължения над Лийдс и еуфорията надвива протокола. На въпрос „Сигурно сте уморен?“ от страна на Елизабет, шотландецът отговаря откровено „Невероятно изнервен съм“. „Обзалагам се, че е така“, е дипломатичния отговор на монарха. През 1966 г. именно тя връчва „Златната Нике“ на Боби Мур след победата на Англия над ФРГ, но 30 години по-късно е принудена да награди Юрген Клинсман, когато Германия надвива Чехия със златния гол на Оливер Бирхоф. Интересно е, че през 1968 г. по време на посещението си в Бразилия, Елизабет II присъства на демонстративен мач на „Маракана“, организиран в нейна чест. Един срещу друг се изправят сборните отбори на щатите Сао Пауло и Рио де Жанейро, като отбора на Паулиста печели. Негов капитан е Краля на футбола Пеле, който получава специално изработения трофей от ръцете на Кралицата.
Автор: Теодор Борисов
