Когато Варна доминираше в българския футбол
Най-забележителното нещо в българското футболно първенство през този сезон е представянето на Черно море, които имат равен брой точки на върха с шампиона Лудогорец. Така играчите на Илиан Илиев буквално пишат история, тъй като след Втората световна война никога варненски отбор не е бил толкова близо до шампионското отличие. Ситуацията в зората на българския футбол обаче е съвсем различна и в този период спокойно може да се каже, че морската ни столица е била такава и на най-великата игра.
Всичко започва с Владислав
Основното предимство на варненци пред останалите градове е фактът, че през 1894 г. именно те първи се запознават с футболната топка. Това става факт, след като швейцарецът Жорж дьо Режибюс бива назначен за учител по гимнастика във Варненската мъжка гимназия. Футболният бацил се разпространява из целия град и довежда до появата на първите клубове, един от които е основания през 1909 г. Спортист. Сред неговите създатели са Стефан Тончев (син на опълченеца Тончо Витанов Стисков) и Стефан Данчев (син на Ботевия сподвижник Иваница Данчев). На 24 май 1914 г. той се обединява с туристическо дружество Река Тича и приема името Тича. През 1916 г. е основано Спортно туристическо дружество Напред, което първоначално е клон на Тича с името Гранит, но впоследствие се отделя и приема названието Владислав. То е дадено в чест на краля на Полша, Литва и Унгария Владислав III, който загива в битка срещу османците при Варна на 10 ноември 1444 г. Под ръководството на Ернст Мург тимът печели първото градско първенство на Варна и представя морската столица в дебютното държавно първенство (1923-24). Шампионатът така и не завършва, тъй като Владислав и софийския Левски не могат да се разберат за изиграването на нов полуфинал след равенството помежду им в столицата. Варненци показват класата си година по-късно, когато побеждават столичани с 2:0 на игрище „Юнак“ и стават първите шампиони на страната. В редиците им личи и Иван Булгаков – брат на класика на руската литература Михаил Булгаков. Финалът през 1926 г. срещу Славия отново е съпътстван от скандали, тъй като отборите не могат да изиграят втори мач след равенството 1:1 и след двукратно неявяване на „белите“ Владислав отново е определен за шампион. През 1934 г. съперниците отново си дават среща в столицата (до края на Втората световна война всички сблъсъци за отличието се провеждат именно там) и варненци печелят с голове на Венелин Димитриев и Кирил Денев. В добавка тимът достига до финалите през 1928, 1930 и 1939 г. и спокойно може да се счита за най-успешнияъ варненски отбор.
Тича – първи шампион в първенство
През 1937 г. ръководният орган на футбола БНСФ решава да замени форматът на директна елиминация с този на първенството и създава Националната футболна дивизия. Сред десетте отбора през сезон 1937-38 са и варненските Владислав и Тича, които заемат първите две места. През 1935 и 1936 г. Тича губи финалите в първенството от столичните Спортклуб и Славия, но този път успява да наложи волята си. Капитанът Велико Петков вдига победоносно купата, а сред водещите фигури в състава са Оник Харипян, Гарабед Гарабедов, Панайот Розов, Атанас Ковачев, както и голмайстора Илия Дончев. На следващата година Тича са трети, Владислав втори, а шампион е Славия.
Храбрите соколи отнасят титлата в гнездото си
Соченият за предшественик на днешния Спартак Варна Шипченски сокол се формира през 1924 г. след обединението на Български сокол и Шипка. През 1930 г. той достига до финал в държавото първенство, където напуска терена в двубоя с АС 23 17 минути преди края на срещата. Причината е, че Борислав Габровски от софиянци чупи крака на Георги Пармаков, но въпреки това не е изгоне от съдията Стефан Чумпалов. Офицерският клуб печели служебно, но е единствения шампио в Царство България, който е получава Царската купа. На следващата година Шипченски сокол отново е на финал и върви при равенство 1:1 срещу Славия в продълженията. Тогава централният нападател на варненци Илия Булашев се възползва от грешка в отбраната на „белите“ и носи успеха на тима си. Водещи фигури за „соколите“ са капитана Борис Нейков – Черния Борис, вратарят Здравко Янакиев – Ципата, Александър Коев – Железния и Иван Найденов – Найденката. През 1933 г. действащите шампиони се изправят срещу Левски, но „сините“ успяват да се наложат с 3:1 и печелят първата титла в историята си. В годините на Втората световна война пък варненски отбор така и не достига до финал в първенството. Всички коефициенти за българския шампионат може да откриете тук.
Автор: Теодор Борисов
