Кавказка спортна приказка
Макар и намираща се на другия бряг на Черно море, Грузия си остава сравнително непозната държава за широката аудитория у нас. Кавказката страна обаче разполага с прекрасна природа, изключителна кухня и интересна архитектура, поради което е достойна да попадне в списъка на всеки любител на пътуванията. Почитателите на спорта също могат да открият любопитни факти за местния спорт, който да провокира тяхното уважение към грузинските постижения в него.
В плен на Бог Ръгби
По същия начин, по който стадиони и зали в България се огласят от скандиранията „Българи юнаци“, в Грузия може да чуете „Лело, лело, Сакартвело“. И докато произхода на родната фраза е свързана с родните успехи в борбата, то втората е свързана със спорт, определян от неговите летописци като Бог Ръгби. Става въпрос за играта лело бурти, която е описана още през XII в. в поемата на Шота Руставели „Витязът в тигрова кожа“. Тя се провежда на терен, наричан лело, обикновено между два потока и в нея могат да участват стотици хора без възрастови ограничения. По средата се поставя топка, тежка до 15 кг., като целта е тя да бъде пренесена до противниковата половина. Смята се, че победителите ще се радват на добра реколта, а както може да се очаква борбата е толкова ожесточена, че смъртните случаи не са рядкост. През XX в. тя бива култивирана като официално състезание с точно зададени параметри на игрището, брой играчи (по 15) и значително по-малък размер на топката (2,5 кг.), като за разлика от класическото ръгби пасът напред е разрешен. В първоначалния си вид играта е запазена в село Шухути, Ланчхутски регион, където се провежда всяка година на Великден и е интригуваща туристическа атракция. Заедно с бойното изкуство хридола, лело бурти е включена в списъка на грузинските нематериални паметници на културата, което говори достатъчно за нейното значение. Традициите са живи чрез националния отбор на Грузия по ръгби, който се намира на 11-то място в световната ранглиста
Дамски гамбит
Музеят на грузинския спорт в Кутаиси ще ви посрещне с приветливи служители и любопитна експозиция. В нея може да се намери всичко – от фланелка на северноирландската футболна легенда Джордж Бест до медали и флагове от състезания по ски, джудо и борба в България. Ние обаче се насочваме към шахматната витрина, тъй като в продължение на 3 десетилетия тогавашна Грузинска ССР напълно доминира в дамското направление на древната игра. От 1962 до 1978 г. световна шампионка е Нона Гаприндашвили, а нейна наследничка до 1991 г. е Мая Чибурданидзе. В този период още две грузинки се изправят в мач за световната шахматна корона – Нана Александрия и Нана Йоселиани. Зад витрините могат да се открият множество отличия, включително луксозен шахмат, подарен лично от персийския шах Мохамед Реза Пахлави. Наскоро световната общност отново си спомни за успехите на Гаприндашвили във връзка с делото, което тя заведе срещу платформата Netflix. Причина за това е изопачаването на факти, свързани със сюжета на сериала „Дамски гамбит“, разказващ историята на измислената шахматистка Елизабет Хърман. Във финалния епизод се казва, че героинята е единствената, изправяла се срещу мъже – нещо, което не отговаря на истината, тъй като в хода на своята кариера Гаприндашвили е имала за съперник 59 представители на противоположния пол, включително 10 гросмайстори. Тази неточност на създателите на филма може да им струва мат на стойност 5 млн. долара, на колкото е оценен иска на грузинката пред Калифорнийския съд.
Автор: Теодор Борисов
