Как диктатурата надви футбола на „Уайт Харт Лейн“
Обикновено първата асоциация за сблъсъците между Англия и Германия на футболното поле е финала на Мондиал’66, и по-конкретно спорният гол на Джеф Хърст за 3:2. Нито един от досегашните 32 мача между двата тима не е натоварен с толкова политически контекст, колкото този на „Уайт Харт Лейн“ в Лондон на 4 декември 1935 г. Крайният успех с 3:0 на „трите лъва“ бива засенчен от реакцията на еврейската общност, която изразява бурно несъгласие представители на режима на националсоциализма да играят на стадиона на любимия им „Тотнъм“.
Месец по-рано в Нюрнберг биват приети поредица от закони с антисемитска насоченост, разкриващи по най-циничен начин основата, върху която се гради управлението на Адолф Хитлер. Те по никакъв начин не притесняват Футболната асоциация на Англия, която кани Германия за приятелска среща. Макар и към онзи етап албионци да не са членове на ФИФА, реномето им на родина на най-великата играе е непоклатимо. Решено е двубоя да се играе на „Уайт Харт Лейн“, тъй като в онзи период мачовете на националния тим не се състоят на „Уембли“, а клубното съоръжение на „Арсенал“ „Хайбъри“ вече е домакинството три подобни мача.
Управата на „Тотнъм“ няма нищо против тази среща и предвкусвайки големите приходи увеличава цената на входните билети. „Шпорите“ обаче подценяват влиянието на еврейската общност, подкрепяща тима, и за кратко време получават около 50 протестни писма с искане мачът да бъде отменен. Дори са отправени заплахи, че 6000 души ще нахлуят на терена по време на срещата с „Бърнли“ – нещо, което е предотвратено след намесата на полицията.
От своя страна част от английската преса се изпълва с откровено антисемитска реторика, като най-безобидните подмятания са, че „евреите очевидно не осъзнават, че са гости в Англия“ и „нека да си купят билет, но той да е еднопосочен и да не се връщат“. Подчертава се пристигането на 10 000 немски привърженици (според някои източници те достигат до 20 000), за които домакините не подозират, че са организирани посредством подчиненото на режима движение „Сила чрез радост“.
Гостите решават да не нагнетяват допълнително напрежението и се съгласяват да не се явяват със символи на националсоциализма, а капитанът Фриц Шепан заявява в прав текст „Хер Хитлер не изпраща никакво съобщение. Ние сме просто спортисти, които се изправят срещу най-добрите футболисти в света.“ Въпреки това домакините развяват знамето със свастиката над „Уайт Харт Лейн“.
Самият мач преминава при непрекъснати английски атаки срещу защитаващите се с 9 души гости. Двата гола на Джордж Камсел и попадението на Клиф Бастин е най-малкото, с което гостите се разминават. „Дейли експрес“ обаче е много премерен в изказванията, пишейки за мача като „най-коректния, игран някога“, докато немското издание „Дер Ангриф“ неслучайно нарича срещата „безспорен политически, психологически и спортен успех“. Дори райхсминистърът на авиацията Херман Гьоринг признава, че „англичаните са класа във футбола“. На 14 май 1938 г. „трите лъва“ надвиват съперника си с 6:3 насред Берлин, но отново губят политическото противоборство, след като биват принудени да изпънат ръце, за да поздравят официалните лица на трибуните.
Автор: Теодор Борисов
