Из историята на Вечното дерби

 

Дългогодишната история на Вечното дерби между Левски и ЦСКА е изпълнено с незабравими двубои и куриозни случки. Фоклорът на „сините“ фенове включва победите със 7:1 и 7:2, докато „червените“ отговарят с четирите гола на Христо Стоичков през 1989 г. Предлагаме на вашето внимание две не толкова популярни истории, белязали най-големия сблъсък в българския футбол.

Ямболска афера

Почти всички столични стадиони са били домакини на Вечното дерби – като се започне от „Юнак“ и „Васил Левски“, мине се през клубните „Георги Аспарухов“ и „Българска армия“, та се стигне до „Славия“. На 13 февруари 1991 г. „сини“ и „червени“ за пръв и последен път се срещат извън пределите на София – в Ямбол. Двубоят им е от четвъртфиналната група на турнира за Купата на България и привлича интереса на близо 20 000 зрители на стадион „Тунджа“. Голяма част от столичните фенове избират да пътуват с влак, но така и не стигат до срещата, тъй като са свалени по пътя заради хулигански изцепки в нетрезво състояние. Самият мач не се отличава с особени спортно-технически достойства, като въпреки факта, че играе с човек повече след изгонването на Велко Йотов в края на първото полувреме, ЦСКА така и не намира своя ритъм. Вместо това играчите на Васил Методиев стигат до крайния успех с попадения на Георги Донков и Петър Михтарски, а след края на двубоя и двата лагера имат претенции към съдийството на Атанас Узунов.

Змии и гущери

Средата на 90-те години е тежко време за привържениците на ЦСКА, след като в продължение на 9 поредни дербита те не познават вкуса на успеха. Техните любимци успяват да сложат край на несполуките във възможно най-неудобния момент за техния съперник – в разгара на битката му за титлата със Славия. Това се случва на 27 април 1996 г., а единствения гол в срещата пада в 69-ата минута и е дело на Петър Михтарски, изминал за няколко години пътя от Герена до „Българска армия“ след престой в чужбина. Мачът обаче остава в сянката на поведението на привържениците на „сините“, които са надъхани от думите на президента на клуба Томас Лафчис срещу БФС и излизат с транспарант „Сами срещу всички“. Изгонването на бранителя Димчо Марков от съдията Веселин Богданов допълнително разгаря страстите и на почивката към пистата на стадион „Васил Левски“ полита…жива змия. „Змията на беше метната по мен, а по друг човек.  Когато е паднала на пистата, аз вече бях в тунела и не видях нищо. Тогава журналисти ме догониха по коридора за коментар, но аз им отговорих, че не знам нищо. Знам по кого, но не искам да споменавам името му. Смятам, че не е коректно да го правя, а и по-добре да не се получават интриги. Човекът, към когото беше метната, си имаше доста сериозни проблеми с феновете на Левски по онова време“, спомня си години по-късно Богданов. Веднага след срещата обаче той е далеч по афектиран и заявява, че атакувалия го на почивката треньор на Левски Иван Кючуков има нужда от психиатър.

По ирония на съдбата треньорът на ЦСКА Георги Василев по-рано през сезона казва знаменитата реплика, че в Борисовата градина съскат змии, но в случая влечугото не смущава неговите играчи, които правят голяма услуга на Славия, спечелили своята първа титла след 53 години пауза.

Всички коефициенти за сблъсъка между Левски и ЦСКА може да откриете тук.

Автор: Теодор Борисов