Историческите мачове на Левски в Скопие
Днес от 22:00 ч. на стадион „Тоше Проески“ в Скопие Левски започва участието си в европейските клубни турнири срещу местния Шкупи. Това е прекрасен повод да споменем историческите гостувания на „сините“ в столицата на Северна Македония и да посочим истинските факти около събития, залегнали в основата на добре известния игрален филм „Трето полувреме“.
След установяването на българската администрация във Вардарска Македония през 1941 г. местните футболни клубове стават част от системата на футбола в Царство България. По това време първенството се играе по системата на директна елиминация, като участие в него взимат водещите отбори във всяка спортна област. Основан на 10 август 1941 г. на база на игралия в югославската Първа лига Граджански – Македония Скопие се оказва твърде силен за своето собствено първенство, поради което е поканен в Софийската първа дивизия. Играчите на Илеш Шпиц впечатляват с атрактивния си стил на игра, като 7 от тях (Кирил Симеонов, Трайче Серафимов, Благой Симеонов, Богдан Видов, Стоян Богоев, Драган Луков и Тодор Атанасков) ще запишат мачове за българския национален отбор. Наличието на затревен терен, който е нещо непознато за отборите от старите предели на страната, също играе роля в доброто им представяне. Македония почти не среща съпротива по пътя си, докато не се стига до гостуването на Левски на 29 март 1942 г. Домакините повеждат с 2:0, като първото им попадение, дело на Богоев, води до близо 5-минутна разправия, в резултат на която Видов е отстранен. В 73-та минута при удар на Ангел Петров-Чори „ топката се удря в средата на страничния десен дирек и се връща в игрището“, както вестник „Спорт“ описва събитието. Съдията Коци Траянов присъжда гол, което довежда до масов протест на домакините и напускането им на терена. Това няма да е последния път, в който мач на Македония ще е прекратен поради недоволство на техните играчи, но за разлика от аналогични случаи с други клубове (напр. Спортклуб Пловдив), футболните ръководители на взимат мерки срещу тима от Скопие. От своя страна историографията в западната съседка ще говори за насилие от страна на полицията срещу зрителите на стадиона, изразили своето негодувание – нещо, което няма документално потвърждение.
През октомври същата годината двата тима се изправят в спор за шампионската титла на България, а първата среща отново е в Скопие. Преди мача играчите и ръководители на Левски пътуват с влак до Кюстендил, след което продължават с автобуси до Скопие, където пристигат ден преди срещата, докато домакините заминават на лагер във Вранска баня, намираща се на около 90 км от града. Близо 8000 зрители наблюдават по-силно първо полувреме за Македония, които не реализират своите положения, и доминация на „сините“ след почивката, изразяваща се в головете на Божин Ласков и Борислав Цветков-Жук. На реванша нов гол на Ласков носи титлата на Левски. На 30 май 1943 г. в рамките на Софийското първенство Македония побеждава столичани с 2:1 и това се оказва последния официален мач на „сините“ при река Вардар.
За последно пък Левски среща Македония на 19 декември 1943 г. в приятелски мач. Месец по-рано скопляни гостуват в София за мач, с който се отбелязва юбилея на Ради Мазников и дори поднасят на вратаря „паричен дар“. Обстановката в Скопие е всичко друго, но не и приятелска, след като при резултат 2:1 за домакините е изгонен Захари Радев от Левски. Местният съдия Петров преценява, че не може да овладее страстите и свири края на мача 12 минути преди изтичане на редовното време. След Втората световна война „сините“ имат няколко контроли с Македония и Вардар, но за пръв път от много години ще имат визита в Скопие.
Автор: Теодор Борисов
