Играчите, които вдигат на крака противниковите фенове

 

Испанското Ел Класико е известно като едно от най-взривоопасните дербита в световен мащаб. Чувствата, които феновете на Барселона и Реал Мадрид изпитват едни към други трудно подлежат на описание, а най-добрата илюстрация за тях е свинската глава, хвърлена към Луиш Фиго от привърженик на каталунците. Понякога обаче дори голямото съперничество остава на заден план, засенчено от проявите на класа. Предлагаме ви 3 случая, в които даден играч бива аплодиран от противниковите фенове заради представянето си в испанското дерби.

Лори Кънингам

Вероятно на повечето от вас това име не говори нищо, но в края на 70-те години лявото крило на Уест Бромич прави истински фурор в европейския футбол, което довежда до привличането му в Реал Мадрид срещу 950 000 паунда. Още в първия си мач срещу Барселона на 23 септември 1979 г., тъмнокожият англичанин показва, че ще бъде фактор и бележи победното попадение за крайното 3:2 на „Сантяго Бернабеу“. Ответният мач се състои на 10 февруари 1980 г. и е спечелен от Белия балет с 2:0 след голове на Франсиско Гарсия Ернандес и Сантиляна. Всичко обаче остава в сянката на представянето на Кънингам, който побърква персоналния си пазач Рафаел Сувирия и кара феновете на „Ноу Камп“ да го аплодират. „Овации за невероятния Кънингам“ – това е заглавието на „Ел Мундо Депортиво“, който отчита отличната асистенция на англичанина за гола на Сантиляна. „Той ни направи луди със своя дрибъл, експлозивност и скорост. Беше разтърсващ и впечатляващ“, признава един от основните играчи на Барса Мигели. Въпреки солидното му представяне по испанските терени, Кънингам не е включен от мениджъра на Англия Рон Гринууд в състава за Евро’80, а за капак контузии провалят развитието на кариерата му. За съжаление жизненият път на крилото завършва трагично, след като на 15 юли 1989 г. той загива в автомобилна катастрофа в Мадрид докато е едва на 33 години.

Диего Марадона

Аржентинският гений не изкарва най-добрия период в кариерата си в Барселона, но когато е във форма той нагледно показва защо каталунците чупят световния трансферен рекорд, за да го имат в редиците си. Пример за това са мачовете от Ел Класико на финала за Купата на лигата през 1983 г. В първия мач на „Бернабеу“ „блауграна“ повежда с голове на Караско и Марадона, преди Висенте дел Боске и Хуанито да оформят крайното 2:2. Самото попадение на Диего е отбелязано със завидна лекота, като в опита си да го спре, бранител на Реал се забива с всичка сила в страничната греда. В реванша Барса печели с 2:1 (един от головете отново е дело на Марадона, този път от дузпа) и триумфира с кратко просъществувалия трофей.

Роналдиньо

Макар и да нямаше спортното дълголетие на Лионел Меси и Кристияно Роналдо, в пика на своята кариера Роналдиньо бе неудържим за противниковите защити. Активът му от 5 шампионатни гола в Ел Класико може и да не е от най-впечатяващите, но изнесената от бразилеца продукция на „Сантяго Бернабеу“ на 19 ноември 2005 г. остава завинаги във футболните алманаси. Още в 14-ата минута негов пробив позволява на Самуел Ето‘о да открие резултата, а в 59-ата и 77-ата минута той сам довършва съперника. И в двата случая Роналдиньо получава топката почти на центъра и разпердушинва отбраната в бяло. Третото попадение е последвано от аплодисменти от трибуните на „Бернабеу“ и въпреки че по всеобщото мнение те по-скоро целят да накажат бездушното представяне на техните любимци, може да си помислим, че все пак привържениците на даден отбор също може да бъдат естети.

Всички коефициенти за Ел Класико може да откриете тук.

Автор: Теодор Борисов