Футболни дилеми – планина или море
Затоплянето на температурите ни кара да обърнем внимание на едно вечно дерби, което е по-сериозно и от най-лютите футболни съперничества – планина или море. Най-великата игра може да бъде ваш спътник и на двете места, като посочените по-долу примери при добра организация могат да се посетят дори в рамките на един ден.
Силата на Доломитите
Алто Адидже или Зюдтирол. В зависимост от това дали питате италианци или немскоговорящи, те ще произнесат по различен начин името на провинцията, намираща се в непосредствена близост до Доломитите – планинска верига, част от Алпите. До Първата световна война районът е част от Австрийската империя, но след Сенжерменския договор е даден на Италия. Местните жители стават разменна монета в отношенията между Хитлер и Мусолини, като дори съществува планове немскоезичните жители да бъдат преселени в Крим. Днес за този ужасен период напомнят само някои паметници със спорен статут, а района е известен с успехите си в зимните спортове и възхода на тенисиста Яник Синер. От 1995 г. провинцията си има и представителен футболен отбор, след като на базата на Миланд Бриксен е създаден ФК Зюдтирол. През миналия сезон тимът направи отличен сезон в Серия Б и достигна до плейоф за попадане в елита, където загуби на полуфинала от Бари заради по-добри показатели в редовния сезон. Този уикенд на стадион „Друзо“ (кръстен на римския пълководец Нерон Друз) гостуваше лидера в класирането Парма. Близо 5500 зрители бяха забавлявани с хубава музика, прилични количества храна и бира, които компенсираха нулевото равенство. Гледката от трибуните в слънчевия следобед определено си заслужаваше, а ако все пак туриста във вас надделява над футболния фен не пропускайте да посетите местния археологически музей, където основната атракция е отлично запазената мумия на ледения човек Йоци, живял между 3350 и 3105 година пр.н.е.
Очарованието на Адриатика
Горната половина от Адриатическото крайбрежие предлага богат избор на футболни градове – от един от традиционните отбори в италианския футбол до началото на 50-те години Триестина, до заемащия пето място в Словения Копер. Изборът ни обаче падна върху Адриатическото дерби между Риека и Хайдук, което имаше пряко отношение към битката за титлата в Хърватска. За разлика от живописния „Кантрида“, намиращ се близо до морския бряг, настоящия стадион на кварнерци „Руйевица“ се намира на около 20 минути с автомобил от центъра на града и е своеобразно логистично предизвикателство. До самия стадион са разположени 4 помощни терена, които се използват от академията на Риека. Първоначалната идея е „Руйевица“ да е временен стадион до изграждането на новата „Кантрида“, но поне засега този проект изглежда замразен. Макар и на терена да се подвизаваха добре известни с изявите си в големите европейски първенства играчи като Марко Пяца, Никола Калинич и Иван Перишич, единственият гол в срещата отбеляза друг хърватски национал – Марио Пашалич. Победата утвърди Риека на първото място с 5 точки пред хегемона Динамо Загреб и 10 пред Хайдук. Ако решите да се разходите до адриатическия бряг на града, който италианците наричат Фиуме, няма как да не ви направи впечатление местния театър, носещ името на Иван Зайц. Архитектурата му може да ви се стори позната, то това не е случайно – неговите създатели Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер са същите, които изграждат и Народния театър в София.
Автор: Теодор Борисов
