Футболна разходка из Барселона
Дори и най-претенциозният турист няма как да остане недоволен от прелестите на Барселона. Каталунската столица предлага за всекиго по нещо – от базиликата „Саграда Фамилия“, Каса Мия и Каса Батийо, дело на Антонио Гауди, през прекрасната пешеходна улица Ла Рамба, та стигнем до пристанището и намиращия се там голям Аквариум. Цар Футбол също е разпрострял своите владения в Барселона, а в следващите редове ще разберете някои интересни факти, които ще обогатят представата ви за най-популярния спорт в града.
Двете Златни топки на Христо Стоичков
Музеят на Барселона на стадион „Ноу Камп“ е може би най-популярната подобна футболна институция и посещението му е задължително, дори и ако не сте запленени от блауграна. В неговите предели ще може да видите специален кът, посветен на легендата на тима Христо Стоичков. Там един от основните елементи на Дрийм тийм-а на Йохан Кройф е оставил своя подписана фланелка, футболните си обувки „Кронос“, както и копие от „Златната топка“, спечелена през 1994 г. На фона на къта на Лионел Меси, това може да ви изглежда скромно, но определено е повод за гордост. Малко известен факт е, че на територията на Барселона се намира още един музей, разполагащ с копие от най-престижното индивидуално отличие, спечелено от Камата. Става въпрос за Олимпийския музей, носещ името на Хуан Антонио Самаранч. Присъствието на артикул, свързан със Стоичков там е интересно, тъй като той е участвал в квалификации за олимпийски игри, но никога не е участвал в двубои от заключителната фаза на надпреварата.
По следите на изгубеното време
„Ноу Камп“ и „Олимпийския“ стадион, на който са открити летните олимпийски игри през 1992 г. са наистина внушителни, но за да откриете някои от най-емблематичните съоръжение на града ще ви трябва сериозно ровене, тъй като те вече не съществуват. Такъв е случая с игрище „Лес Кортс“, където Барселона домакинства от 1922 до 1957 г. Благодарение на него клубът се сдобива с интересния прякор Лос Кулес (Задниците). Причината за това е големия интерес към мачовете на Блауграна, в резултат на който минаващ покрай стадиона по време на мач човек може да види задните части на разположените на най-горните редове зрители. Клубът се мести на по-големия „Ноу Камп“ в резултат на още по-внушителния интерес в резултат на привличането на Ладислав Кубала. Днес за него напомня само паметна плоча, поставена на жилищен блок на пресечката на улиците Карер де Нумансия и Травесера де Лес Кортс. Подобна е ситуацията и с легендарния стадион „Сария“, където се играе един от най-великите мачове в историята на световните първенства – победата на Италия с 3:2 срещу Бразилия на Мондиал’82. До края на 90-те години на него домакинства Еспаньол, след което „папагалчетата“ се местят на настоящото си съоръжение „Корнея Ел Прат“. За славното минало на настоящия парк свидетелства само една указателна табела и името на улицата, на която той се намира – „Рикардо Самора“. Човекът, чието име носи наградата за най-добър вратар в Ла Лига, е култова фигура в европейския футбол от 30-те години, минавайки през Барселона, Реал Мадрид и Еспаньол. Когато се разхождате в центъра може да минете и през мястото, където се е намирата гимназия „Сол“. Именно там на 29 ноември 1899 г. Жоан Гампер и неговите съратници основават настоящия световен гранд.
Автор: Теодор Борисов
