„Възможно ли е това“ – европейските ни драми срещу Сърбия
Във вторник в Разград България посреща Сърбия в квалификация за Евро 2024. Досега балансът е в полза на западните ни съседи (19 победи, 6 равни и 7 загуби), като в него се включват и мачовете срещу Югославия, както и Сърбия и Черна гора. По отношение на европейските квалификации сме се изправяли срещу „плавите“ 2 пъти, като всеки от тях носи горчив вкус в устата на родния фен.
Отпадане още на старта
България и Югославия са сред 17-те страни, участвали в първото европейско първенство и на 31 май 1959 г. се изправят един срещу друг в осминафинален двубой в Белград. Селекционерите Стоян Орманджиев и Крум Милев събират отбора на лагер близо месец преди срещата и трябва да се справят без контузените Никола Ковачев, Крум Янев и Георги Димитров. Още след първия съдийски сигнал на съдията Михай Попа домакините тръгват в атака – Александър Петакович подава към Бранко Зебец, който веднага намира дебютанта Милан Галич. Футболистът на Партизан се оказва по-съобразителен от Кирил Ракаров и Георги Найденов и открива резултата. Изминали са едва 27 секунди и това е най-бързият гол в историята на репрезентацията. Бедите за българите не свършват дотук и в 34-ата минута Христо Лазаров – Ричката бива контузен и доиграва срещата като фигурант, тъй като по това време смени не са позволени. В хода на двубоя травма получава и Александър Василев – Чоко, поради което късния гол на Лазар Тасич изглежда логичен завършек. На реванша в София българите повеждат в 54-ата минута след попадение на Тодор Диев, който тъкмо е прекарал туберкулоза. Само 2 минути по-късно обаче нападателят на Вележ Мостар Мухамед Муич изравнява и предрешава изхода на двубоя. Най-интересното до края е сбиването между Ковачев и звездата на гостите Драгослав Шекуларац, завършило с изгонване на двамата от съдията Курт Ченчер.
Сплитският кошмар
Квалификациите за Евро’84 отново събират двата отбора, които попадат в една група с Норвегия и Уелс. На 17 ноември 1982 г. в София „плавите“ се налагат с 1:0 с попадение на Ненад Стойкович с глава, дошло след центриране от свободен удар отляво. Българите не се представят на ниво, като някои от участниците в мача обвиняват за това медикаментите, които са им предписани от лекарския щаб. Вътрележката в групата е толкова голяма, че на 21 декември 1983 г. се решава съдбата на цели три отбора. Победа означава класиране за всеки от двата отбора, а равенството изпраща на финалите във Франция Уелс. Срещата започва отлично за българите и в 29-ата минута Божидар Искренов открива резултата, въпреки опитите на вратаря Зоран Симович да го пресрещне. Само 2 минути по-късно „плавите“ изравняват чрез Сафет Сушич, който получава сериозна помощ от гредата, за да преодолее Борислав Михайлов. В 53-ата минута капитанът Златко Вуйович намира в наказателното поле Сушич и той извежда тима си напред. Възпитаниците на Иван Вуцов не се предават и в 60-ата минута изравняват, след като Георги Димитров се оказва най-съобразителен при недобре избита топка от Симович. Кулминацията на драмата идва в последната минута на мача, когато Ради Здравков е изведен от Живко Господинов встрани от вратата. Той има опция да стреля или да подава към Димитров и Наско Сираков, като в крайна сметка избира първото и топката е избита. В последвалата атака центриране отляво намира непокрития Любомир Раданович и той с глава носи победата на домакините. „Хора, възможно ли е това“, невярващо възкликва коментатора на срещата Младен Делич, а последвалите празненства са един от малкото моменти след смъртта на Тито, в който Югославия изглежда обединена. Що се отнася до България, тимът на Иван Вуцов ще получи своята реабилитация в квалификациите за Мондиал’86, когато ще се класира за Мексико за сметка на своите съседи.
Всички коефициенти за европейските квалификации може да откриете тук.
Автор: Теодор Борисов
