Един европеец в света на вуду магията
Когато стане въпрос за Карибите, масово хората си представят хубаво време, безкрайни плажове и коктейли. Ако обаче говорим Хаити, картината е малко по-различна. В това успява да се убеди лично германскитят специалист Сеп Пионтек. Човекът, който през 80-те години превръща Дания в Червения динамит е начело на местния национален отбор от 1976 до 1978 г. и определено това е момент от живота му, който никога няма да забрави.
Като начало трябва да отбележим, че в периода 1957-71 страната се управлява от диктатора Франсоа Дювалие, известен още като Папа Док. Чрез своите отряди тонтон-макути той държи в подчинение целия остров. Надеждите, че смъртта му ще промени това се изпаряват, след като начело на държавата застава 20-годишния му син Жан-Клод Дювалие (Бейби Док). Голямата разлика с баща му е, че той отделя сериозни средства за футбола и през 1974 г. Хаити успява да се класира на Мондиала във ФРГ. Участието им ще се запомни основно с две неща – голът срещу Италия на Емануел Санон, който прекъсва серията на Дино Дзоф от 1142 минута без допуснато попадение и положителната допинг проба на Ернст Жан-Жозеф.
След световните финали част от националите осъществяват трансфери в чужбина – Санон в Антверпен, вратарят Анри Франсийон в Мюнхен 1860, а нападателят Еди Антоан заминава за САЩ. Бейби Док е твърдо решен страната му да се класира за втори път на Мондиал и се обръща към Германската футболна федерация с молба да му изпратят специалист. Изборът им се спира на дългогодишния защитник на Вердер Сеп Пионтек, който преди това ръководи „бременските музиканти“ и Фортуна Дюселдорф. Фактът, че страната има действащ договор с югославски специалист не се взима под внимание – той бива изпратен на лечение в САЩ, след което визата му „мистериозно“ не е подновена.
Още в самото начало германецът се научава, че трябва да има регулярни визити в двореца на диктатора и да му дава отчет за тактиката си. Когато стане време за получаване на заплатата му, той взима парите си още топли от съседната стая, където Бейби Док е инсталирал своя печатница. Пионтек пробва да вкара немски порядък, слагайки вечерен час на играчите си само за да разбере, че те така или иначе се затварят в хотелските си стаи, за да практикуват вуду ритуали и да пият ром.
Големият шок тепърва предстои. Веднъж немецът прави забележка на готвача, че храната не е добре приготвена, а няколко минути по-късно научава, че събеседника му се е застрелял в главата с ловджийска пушка. В друг момент той присъства на ритуал, в който на участващите в него се сипва питие с малка доза отрова, след което те биват заравяни живи, преди сами да изскочат изпод земята под влиянието на токсикологичните фактори, превръщайки се в живи зомбита. Шокираният специалист отива в германското посолство, за да сподели видяното, при което среща пълното равнодушие на чиновниците там. „Тук е така“, е отговорът, който получава.
Картината не се променя и в същинската фаза на квалификациите за Мондиал’78. Тя се състои в Мексико, като освен домакините и Хаити за единственото свободно място се борят Салвадор, Канада, Гватемала и Суринам. Опитите на Пионтек да накара играчите му да спрат с вуду практиките и да се съсредоточат върху футбола не носят успех, тъй като националния отбор си има собствен шаман, който държи нещата под контрол. Загубата с 1:4 от Мексико показва накъде отиват нещата и в крайна сметка „ацтеките“ печелят 5 от 5 възможни мача и се класират за първенството в Аржентина. Хаити завършват втори, а веднага след края на турнира договора на Пионтек е прекратен и той приема офертата на Санкт Паули, където успява да се съвземе от впечатленията, които е натрупал през предишните години.
Автор: Теодор Борисов
