Доминаторите на европейския футбол

Неутралните фенове обикновено се дразнят когато някой отбор установи дълготрайна доминация в едно първенство. Подобни чувства са напълно обясними – никак не е приятно преди началото на всеки сезон да знаеш, че Байерн ще спечели в Германия, а ПСЖ ще триумфира във Франция (съвсем доскоро подобна беше ситуацията с Ювентус в Италия). Историята на европейския футбол обаче показва и далеч по-сериозни хегемонии, някои от които продължават и към настоящия момент.

Лудогорец – 12 поредни титли (от 2012 насам)

Едно поколение български деца израсна само с една гледка пред очите си – „орлите“ от Разград с шампионската титла. В първите два случая проектът на Кирил Домусчиев спечели титлата в директен двубой срещу ЦСКА и фотофиниш с Левски, а с изключение на последния сезон успяваше да наложи волята си твърде лесно. Понастоящем Лудогорец е на 3 точки от лидера Черно море, но е с мач по-малко, което е отлична предпоставка хегемонията му да продължи.

БАТЕ Борисов – 13 (2006-2018)

Борисовският завод за автотракторно оборудване успява да се появи на футболната карта с помощта на своя благодетел Анатолий Капски, наследен от сина му Андрей. Успехите у дома се пренасят и на европейската сцена, където са регистрирани 5 участия в групите на Шампионската лига (първото след елиминиране на Левски). Славните дни изглеждат в миналото, след като БАТЕ завърши на пето място в последното първенство и ще трябва да разчита на националната купа, за да си осигури европейски излаз.

Розенборг – 13 (1992-2004)

Синовете на Трола впечатляват с атрактивен футбол под ръководството на Нилс Арне Еген и нямат конкуреция в Норвегия в края на този и началото на миналия век. Шампионската лига се превръща в техен втори дом, а за победата над Милан с 2:1 насред „Сан Сиро“ през 1996 г. се говори и до ден днешен. Понастоящем ролята на Розенборг се изпълнява от Бодьо/Глимт, а тимът от Трондхайм завърши сезон 2023 на позорното 9-о място.

Сконто – 14 (1991-2004)

След отделянето на Латвия от СССР бизнесменът Гунтис Индриксон успява да създаде истински бизнес конгломерат с името „Сконто“, най-представителната част от която е неговия футболен отбор. Противно на логиката, че хегемоните убиват най-великата игра, гръбнакът на тима, съставен от играчи като Марис Верпаковскис, Марианс Пахарс, Игорс Степановс и Юрис Лайзанс помагат на Латвия да се класира за пръв и единствен път на голямо първенство – Евро 2004. През 2014 г. Сконто е лишен от лиценза си за елита, а през 2016 г. окончателно прекратява своето съществуване.

Линкълн Ред Импс – 14 (2003-2016)

Ако се притеснявате, че тази доминация е останала под радара ви, то за това си има логично обяснение – Гибралтар става член на УЕФА от 2013 г. Края на поредицата от титли съвпада с шокиращата победа с 1:0 срещу Селтик в квалификациите за Шампионската лига на 12 юли 2016 г. Краят на сезона за двата тима обаче е съвсем различен – „детелините“ завършват шампионата без загуба и постигат домашен требъл, докато Линкълн Ред Импс е изпреварен на всички фронтове от големия съперник Европа. В момента тимът се е вкопчил в здрава битка за върха със Сейнт Джоузефс и се подсили с бившия младежки национал на България Кун Теменужков.

Автор: Теодор Борисов