Дербито на голямата омраза

В събота от 20:30 ч. цяла Атина ще бъде разтресена от голямото футболно дерби в страната между Олимпиакос и Панатинайкос. Понастоящем „детелините“ са лидери във временното класиране и имат преднина от 5 точки пред своя съперник. Историята на враждата им ни предлага покъртителни моменти, които ще преосмислят определението ви за голяма омраза.

Всичко започва с ковчег

Стереотипната представа определя Панатинайкос като отбор на заможните, а Олимпиакос като „отбор на народа“, създаден в пристанището Пирея. Антагонизмът между двата тима е на преден план още в първия им официален мач, игран на 28 юни 1925 г. „Червено-белите“ считат себе си за по-добри и преди срещата техните фенове идват на стадиона с ковчег, боядисан с цветовете и емблемата на съперника. Това, което не взимат предвид е, че половината им отбор е имал тежък път до Букурещ с националния отбор и се връща в Атина уморен. Панатинайкос се възползва отлично от голямото самочувствие на противника и пред 10 000 зрители го побеждава с 8:2 – рекорд, който не е подобрен и до ден днешен. През 1927 г. двата тима временно действат рамо до рамо по време на конфликта си с местната федерация и заедно с АЕК и Аполон Атина организират Коледна и Великденска купа, от която прибират немалко приходи.

Стадионът като жертвена клада

Макар и първите свидетелства за безредици в дербито да са от 1933 г., нищо не може да се сравни със случващото се през 60-те години. На 27 юни 1962 г. двата тима се срещат на стадиона на АЕК във финал за националната купа. Мачът навлиза в продължение и върви към 0:0, което означава, че ще има преиграване. Сред феновете тръгва слух, че двете ръководства са нагласили мача, поради което те нахлуват на терена и прекъсват срещата. Ситуацията се повтаря дословно в полуфинала през 1964 г., като за назидание и двата отбора са отстранени от надпреварата, а за носител на трофея е обявен победителя в другия полуфинал АЕК. Този път изстъпленията надминават всичко виждано до този момент, тъй като двете врати са отрязани и поставени в средата на терена, където са запалени. Интересно е, че охраняващите мача полицаи получават заповед да аплодират феновете, за да не се създава допълнително напрежение и явно това дава ефект – няма нито един пострадал.

Българската връзка

Най-забележителното дерби с българско участие се играе на 25 февруари 1990 г. На „Георгиос Караискакис“ воденият от Христо Бонев Панатинайкос печели с  4:3 срещу големия си съперник и така си открива пътя към титлата. В тима играе друга легенда на Локомотив Пловдив – Христо Колев – Бащата, който се появява в игра в 72-ата минута на мястото на Парис Георгакопулос. Мачът не минава без инциденти, след като дебютиращия за „зелените“ вратар Антонис Никополидис бива уцелен с тухла в главата и е заменен. Вратарят Томас Лафчис взима 4 участия в дербито, като в нито един от мачовете ПАО не успява да постигне победа – 3 равенства и 1 загуба. През сезон 1995-96 част от Олимпиакос е родния бранител Емил Кременлиев, но за негово нещастие той губи и двата си сблъсъка срещу вечния враг – 1:2 и 0:1. Що се отнася до общия баланс, предимството определено е на страната на „червено-белите“ – 86 победи, 72 равни и 53 успеха за „детелините“ във всички надпревари.

Всички залози за гръцкото дерби може да откриете тук.

Автор: Теодор Борисов