Денят, когато столичните дербита решиха титлата

 

Програмата на българското футболно първенство през този уикенд предлага два интригуващи сблъсъка. В събота от 18:45 ч. Локомотив София посреща Левски, а в неделя от 17:45 ч. ЦСКА е домакин на Славия. През 1978 г. именно тази двойка мачове определя кой ще бъде носител на титлата в последния кръг на шампионата.

Десетилетието преди въпросната годината минава изцяло под доминацията на Левски и ЦСКА – „червените“ имат 6 титли за периода, докато „сините“ – 4. За този отрязък от време единственият отбор извън тях, успял да се добере до сребърни медали е Локомотив Пловдив през 1973 г. Локомотив София загатва за своите амбиции през предишния сезон 1976-77, когато достига до финал за Купата на съветската армия, но там губи от Левски. В турнира за КНК се стига до отпадане от Андерлехт с общ резултат 1:8, но с оглед на представянето на тима в първенството това минава на заден план. Треньорът на тима Васил Методиев – Шпайдела и звездата Атанас Михайлов имат своите търкания, но в хода на надпреварата Начко оправдава своя статут и става голмайстор на „железничарите“ за сезона с 11 попадения.

През пролетта обаче се появяват съмнения относно издържливостта на „червено-черния“ локомотив, след като той записва цели 7 нулеви равенства. Години по-късно този резултат би означавал неприсъждане на точки, но със седемте пункта от тези двубои кръг преди края играчите на Васил Методиев имат 2 преднина пред ЦСКА. В заключителните мачове от сезона на 10 юни Левски домакинства на Локомотив, а ЦСКА приема Славия. По традиция всички столични дербита се играят на „Васил Левски“, но в случая Българска федерация по футбол решава, че мачовете трябва да се състоят по едно и също време на различни локации. Така „армейците“ и „белите“ са пратени на главния софийски стадион, докато „сините“ приемат „железничарите“ на…стадион „Българска армия“ (тогава „Народна армия“).

Преди началото на срещата играчите на Славия разбират, че не трябва да си дават много зор, за което имат нареждане от най-високо място – Строителни войски. Въпреки недоволството на Чавдар Цветков, той и съотборниците му са поставени пред свършен факт и губят с 0:4. По два гола бележат играчи, които така и не оставят сериозна следа с представянето си в ЦСКА – Никола Христов, известен най-вече като символ на Дунав Русе и Светлин Мирчев, чието име се свързва основно със Сливен.

По същото време на стадиона в Борисовата градина (тогава Парка на свободата), от лагера на Левски дават ясно да се разбере, че не искат да правят услуга на големия си съперник. Бойчо Величков и Любен Трайков дават аванс на „железничарите“, но Георги Тодоров и Ангел Станков изравняват. Атанас Михайлов преодолява Томас Лафчис за трети път в 72-ата минута, а за да има някакъв съспенс Станков оформя крайното 3:3 5 минути преди края. Така Локомотив печели своята четвърта шампионска титла, докато за ЦСКА това е още едно разочарование, след като в края на май губи изненадващо финала за Купата на съветската армия от Марек. През следващия сезон Локо София е елиминиран от Кьолн в КЕШ, но през 1979-80 набралия самочувствие тим на Васил Методиев достига четвъртфинал в Купата на УЕФА, слаломирайки между съперници като Ференцварош, Монако и Динамо Киев.

Всички коефициенти за българското първенство може да откриете тук.

Автор: Теодор Борисов