Да станеш шампион след тежък разгром
Историята на футбола познава немалко случаи, когато даден отбор става шампион, въпреки че губи тежко срещу директния си опонент за титлата. През 1976 г. Партизан пада с 1:6 у дома от Хайдук Сплит, но в крайна сметка успява да триумфира с шампионското отличие в Югославия, вкарвайки победен гол срещу Олимпия Любляна в последния кръг 5 минути след изтичане на редовното време. Фейенорд, в чиито редици са Йохан Кройф, Рууд Гулит и Андрей Желязков, пък бива разбит с 2:8 от Аякс на 18 септември 1983 г., само за да може в края на сезона да е с 6 точки повече от съперника. Подобна история се случва и в българския футбол през сезон 1985-86, а главни действащи лица са Ботев (Пловдив) и Берое.
Голямото събитие, което предопределя развоя на събитията са наказанията, които Секретариата на ЦК на БКП налага на Левски и ЦСКА в резултат на боя между двата отбора на финала за националната купа на 19 юни 1985 г. Голяма част от основните им играчи са наказани, футболните клубове са разформировани и на тяхно място се създават Витоша и Средец, а шампионската титла се присъжда на Ботев (Пловдив), тогава носещ името Тракия. В предишния сезон старозагорския Берое завършва само на точка над зоната на изпадащите, а преди старта на новия е напуснат от клубната легенда Петко Петков. Вместо него за треньор е назначен Евгени Янчовски, а в редиците на „зелените“ са привлечени халфът на Чирпан Стоян Бончев и нападателят на Левски Мюмюн Кашмер (по това време носещ името Милан Кашмеров).
От своя страна Ботев разполага с най-резултатното нападение в страната, показателен за което е голмайсторският приз, завоюван от Атанас Пашев в края на сезона. Когато двата отбора се срещат на 21 декември 1985 г. той е единствения чист нападател на „канарчетата“, след като Антим Пехливанов и Ивайло Стойнов са контузени, а Костадин Костадинов е наказан. 16 000 зрители на Колежа виждат как тима им убива всякаква интрига след само половин час игра. Марин Бакалов открива в 5-ата минута, а попадения на Атанас Пашев от дузпа в 8-ата и 30-ата минута дават сериозна преднина на „жълто-черните“. Мюмюн Кашмер намалява преди Васил Симов от дузпа минута преди почивката да запази дистанцията в резултата. Запрян Раков, Васил Симов, Румен Юруков и Славчо Хорозов оформят разгромната победа. Макар и да не се разписва, Георги Георгиев е безспорния играч на мача, като впоследствие той се сдобива с прякора Ламбадата по името на популярния бразилски танц заради начина, по който се справя с противниковите отбрани.
Макар впоследствие да губи с 2:5 от друг отбор с шампионски амбиции – Славия, Берое успява да триумфира с първа титла в историята си в края на сезона. Интересно е, че и двата отбора губят по една точка поради странното за мнозина правило при нулеви равенства да не се присъжда актив. През 1990 г. пък БФС взима решение да отнеме титлата на Ботев от 1985 г., връщайки я на спечелилия първенството на терена Левски, поради което може би най-талантливия отбор на „канарчетата“ остава без шампионско отличие.
Автор: Теодор Борисов
