Да празнуваш вековен юбилей при аматьорите

Макар и да има най-драматичното първенство от години (първите 4 отбора са в рамките на само 3 точки), гръцката Суперлига бе окастрена от решението на местните власти да забранят посещението на фенове на мачовете от елита до 12 февруари в опит да спрат футболното хулиганство. И докато във второто ниво се подвизават отбори като Глухтас и Тиликратис Лефкада, в Гама етники могат да бъдат открити такива със сериозна история. Такъв е Етникос Пирея, който на 21 ноември чества своя стогодишен юбилей като част от Гама етники, група 4.

Историята

За разлика от формирания 2 години по-късно Олимпиакос, определян като „отбор на народа“, Етникос Пирея е тима на средната класа в атинското предградие. За цялата си история Етникара, както галено е наричан отбора, има само едно отличие – Купата на Гърция от 1933 г. През 1956 г. той завършва втори в шампионата, а година по-късно похода му към титлата е спрян, тъй като от актива му са отнети 4 точки заради обвинения в професионализъм (опита да привлече унгарските звезди Ференц Пушкаш, Золтан Цибор и Шандор Кочиш). Именно в Етникос Пирея е осъществен първият официален български трансфер зад граница – през 1979 г. там е привлечена легендата на ЦСКА Георги Денев, което става с посредничеството на Иван Славков благодарение на връзките му в гръцката водна топка. Кучето записва актив от 42 мача и 18 гола, което го превръща в един от най-обичаните чужденци в клубната история. В началото на 80-те години треньор на отбора е друга значима „червена“ фигура – Манол Манолов-Симолията, а местните си спомнят и изявите на още двама наши сънародници – Йордан Боздански и Радко Калайджиев.

Следобедна екзотика

До 2000 г. Етникос играе мачовете си най-големия стадион в Пирея – „Георгиос Караискакис“, но от началото на новия век започват скитанията му. Най-дълго време Етникара се задържа на „Елинико“, направен специално за олимпийските игри в Атина на мястото на старото летище на гръцката столица. Следва преселването на стадион „Григорис Лампракис“ с Калитея, наричан още „Ел Пасо“, преди да се стигне до настоящото им местожителство – „Мосхато“. Мястото е комуникативно – само на една спирка с метрото и 10 минути пеша от „Караискакис“, но си личи, че самия комплекс е направен за бутикови мачове. Феновете на Етникос успяват да понапълнят имащото 800 седящи места съоръжение, като в хода на срещата с Хайдари на няколко пъти те оживяват атмосферата със запалени факли и димки. Един от привържениците носи голям плакат във вид на стодоларова банкнота с лика на играч, осъществил преминаване в Докса Вирон и надпис „Не съм забравил“. „Това е подарък за един от противниковите футболисти“, обясняват ни през смях присъстващите, без да навлизат в детайли. Част от тях са се настанили в импровизираното кафене, където на фона на две печки стоят редом до избраните да охраняват мача полицаи и заедно с органите на реда обсъждат ставащото на терена в компанията на разнообразни питиета (от кафета и фрапета до води и бири). С попадения на Антониу, Макриянис и Секуба, Етникос печели двубоя с 3:0, като особено третия гол сякаш бе излязъл от някое обзорно предаване на Висшата лига. След мачовете от междинния кръг Етникос продължава да изостава на 5 точки от лидера Паниониос (друго отбор със значимо присъствие в гръцкия елит), но феновете имат надежда, че скоро отново ще гледат любимците си на най-високо ниво.

Всички коефициенти за Гърция виж тук.

Автор: Теодор Борисов