Чудото от Бело Оризонте

 

От началото на настоящото световно първенство станахме свидетели на няколко сериозни изненади – Саудитска Арабия надви шампиона на Южна Америка Аржентина, а Япония успя да се справи с Германия. Предстоящият утре мач между Англия и САЩ има своя собствена сензационна история, която показва, че шокиращите резултати винаги са съпътствали световните финали.

До Втората световна война англичаните приличат на този тип момичета с високо самочувствие, които раздават наляво-надясно оценката „не си ми на нивото“. Създателите на организирания футбол не смятат, че имат да доказват нещо на някого и не взимат участие в първите 3 световни първенства. Това обаче се променя за Мондиал’50, след като те печелят Британското първенство и така изместват Шотландия, която отказва да замине за Бразилия като втори отбор. По това време състава се определя от селекционен комитет, начело с президента на Футболната лига Артър Дрюъри, който съвместява тази си длъжност с бизнеса си – търговия на риба в Гримзби. Цялата отговорност за спортно-техническа продукция обаче е поверена на Уолтър Уинтърботъм, който има едва 26 мача  на най-високо ниво като играч на Манчестър Юнайтед. С футболисти като Били Райт, Том Фини и Стан Мортенсън обаче, Трите лъва са сред фаворитите за отличието, но зад кулисите нещата не са цветущи. Намиращият се непосредствено до плажа Копакабана техен хотел „Луксор“ не отговаря на високите изисквания на албионците, като според Мортенсън храната е била толкова зле, че дори кофите за боклук биха получили язви от нея. Пак по неговите думи част от играчите решават да вземат нещата в свои ръце и се катерят по дърветата, за да берат банани.

От своя страна американците изглеждат като отбор, събран от някоя гара – сред играчите има учители, пощальони и миячи, а някои от тях дори нямат американско гражданство. След като Англия започва груповата фаза с 2:0 срещу Чили, а янките падат с 1:3 от Испания, сякаш единствения въпрос е с колко гола ще спечелят Трите лъва. Истинският лъв обаче е вратарят на САЩ Франк Борги, който спасява редица опасни удари. В 38-ата минута над 10 000 зрители в Бело Оризонте биват шокирани – далечен шут на Валтер Бар някак достига до намиращия се на отлична позиция Джо Гаетенс (с това име той е известен в България), който бележи единствения гол в срещата. Любопитно е, че героя на срещата играе в квалификациите за своята родина Хаити, където намира смъртта си през 1964 г. по време на режима на Франсоа Дювалие – Папа Док.

В Европа феновете научават със закъснение за срещата, тъй като при предаването на резултата от „Ройтерс“ редактора в Лондон решава, че става въпрос за грешка на телеграфа и собственоръчно поправя резултата на „10:1 за Англия“. Датата 29 юни 1950 г. като цяло е тежка за английския спорт, тъй като по същото време националния отбор по крикет губи от Западните Индии, а на „Уимбълдън“ Тони Мотрам е елиминиран от австралиеца Джеф Браун. „Англичаните смятаха, че могат да спечелят този мач, носейки бомбета и държейки в ръка чадъри, без дори да се изпотят“, саркастично отбелязват наблюдателите. Английската трегедия приключва след загубата им в последния мач срещу Испания, което означава отпадане още в груповата фаза. От своя страна американците са разгромени от Чили с 5:2 и ще им е необходим повече от половин век, за да накарат светът отново да заговори за тях.

Всички коефициенти за Англия-САЩ може да откриете тук.

Автор: Теодор Борисов