Чай с Мусолини носи италианският триумф над Вундертима?
Прочутият филм на Франко Дзефирели „Чай с Мусолини“ може да послужи като много добра метафора на случилото се на Мондиал’34 в Италия. Там домакините печелят първата си световна титла, а на полуфинала елиминираt Австрия при меко казано спорни обстоятелства.
Години наред в публикациите за този шампионат могат да се срещнат податки, че лично Бенито Мусолини е осигурил трофея на своята родина, но дали това е така?
Няма съмнение, че фашисткият режим разглежда първите световни финали на европейска територия като отлична възможност за своя международна пропаганда. Размахът с който действат организаторите е смайващ. Използвани са стадиона в 8 града, за които са похарчени над 3,5 млн.италиански лири. На чуждестранните гости се покриват до 75% от разходите в страната, включително е осигурен безплатен транспорт, което довежда близо 7000 фена от Нидерландия и около 10 000 от Швейцария и Австрия. Освен всичко друго футуристът Филипо Маринети прави впечатляващ плакат на надпреварата. На футболния терен също са взети мерки за обезпечаване на крайния успех. Позовавайки се на факта, че предците им са италианци, местната федерация натурализира аржентинските звезди Луис Монти (участник на финала на Мондиал‘30), Раймундо Орси и Енрике Гуаита, което придава допълнително класа в тима на Викторио Поцо. Сред съдиите в турнира пък изпъкват двама фаворити на домакините – швейцарецът Рене Мерсе, роден в италианоговорящия кантон Тичини (според някои източници всъщност е родом от Тюн, кантон Берн) и шведът Иван Еклинд (срещан още като Еклунд).
Първият се проявява в преиграването на четвъртфинала на домакините срещу Испания. Той не маркира нарушение на Джузепе Меаца при победния гол, а освен това отменя изравнително попадение на иберийците. Скандинавецът пък идва на помощ в полуфиналния сблъсък срещу прочутия Вундертим.
През 30-те години австрийците са футболна сила и в периода април 1931- декември 1932 г. нямат загуба в 12 поредни мача. Няколко месеца преди световните финали играчите на Уго Майзъл гостуват в Торино в двубой за Купата на д-р Герьо и надвиват съперника си 4:2.
В навечерието на срещата над Милано се излива проливен дъжд, който елиминира техническото предимство на гостите. Съдията Еклинд, който предишния ден е бил на официална аудиенция при Бенито Мусолини, напълно игнорира грубата игра на Луис Монти срещу звездата на австрийците Матиас Синделар и позволява домакините да извадят пълния си арсенал от грубости.
Победният гол на Гуаита идва след множество пропуски на австрийците, но страничните фактори също имат своята роля. Впоследствие шведът свири и финалната среща с Чехословакия, която италианците печелят с 2:1 след продължения.
В последните години футболните историци се опитват да дадат по-безпристрастен поглед върху събитията, случили се на Мондиал’34. Всъщност в основата на всичко е вицепрезидента на ФИФА Джовани Мауро, който през 1932 г. на конгреса на организацията в Стокхолм подкрепя кандидатурата на шведа Антон Йохансон за член на Международния борд на футболните асоциации, определящ правилата на най-популярната игра. В знак на благодарност скандинавецът сменя най-добрия рефер в своята родина Ото Олсон с личния му приятел Иван Еклинд, осигурявайки съдийски гръб за Скуадра адзура. За капак самия Йохансон е делегат на полуфинала и финала и логично в доклада му няма никакви забележки към ръководенето на срещата.
Автор: Теодор Борисов
