Българските треньори и света

4 победи от 4 мача. Така изглежда актива на Гьозтепе под ръководството на Станимир Стоилов преди прекъсването на футбола в Турция заради побоя, нанесен от президента на Анкарагюджю на съдията Халил Умут Мелер. Мъри е един от малкото родни специалисти, понастоящем работещи зад граница, като повечето от тях са концентрирани на Балканите (Ивайло Петев е начело на Университатя Крайова, а Радостин Александров води Табор Сежана). Всичко това е прекрасен повод да си припомним българските треньорски успехи зад граница.

Мъри и казахстанската връзка

Самият Станимир Стоилов е единствения роден специалист, който успява да класира чуждестранен отбор в групите на Шампионската лига. През 2014 г. той застава начело на Астана, след като преди това е направил впечатление на местните ръководители, отстранявайки казахстанския тим с общ резултат 6:0 в Лига Европа. Още на втората година от престоя си Мъри прави така, че възпитаниците му отстраняват последователно Марибор, ХИК и АПОЕЛ и така стигат до Лигата на богатите. В групите тимът от бившата съветска република печели 4 точки в присъствието на Атлетико Мадрид, Бенфика и Галатасарай, оставайки непобеден у дома с три хикса. За престоя си в Астана Стоилов печели 4 титли, 1 купа и 1 суперкупа на Казахстан което кара местната федерация да му повери и националния отбор. Реномето, които си изгражда Стоилов, отваря вратите и на други родни специалисти, от които най-сериозен успех има Стойчо Младенов, спечелил Купата на Казахстан с Кайсар през 2019 г.

Триумф за Гочето и Зума

Първите значими родни успехи в европейския футбол се свързват с името на пловдивската легенда Христо Бонев. През 1988 г. Зума застава начело на гръцкия гранд Панатинайкос и година по-късно успява да го направи шампион с активната подкрепа на своя сънародник Христо Колев – Бащата. През сезон 1995-96 той прави дубъл с АПОЕЛ, взимайки шампионската титла и купата на Кипър. На Острова на Афродита Бонев продължава дългогодишната линия на български успехи, започнала с престоя на Нако Чакмаков в Омония и достигнала до шампионската титла на Йордан Йорданов-Пиката с Анортозис през 1995 г. Основаният във Фамагуста тим отново има роден треньор начело за квалификациите на Шампионската лига през въпросната година – Георги Василев. Гочето прави и най-впечатляващото представяне на български треньор, класирайки третодивизионния Унион Берлин за финала в турнира за Купата на Германия през 2001 г. „Железните“, в чиито редици са Емил Кременлиев, Христо Коилов и Адалберт Зафиров, губят с 0:2 от Шалке 04, но печелят симпатиите на неутралните зрители.

Африканска приказка

Благодарение на договорите за културно сътрудничество, които България сключва с редица държави в социалистическия период, множество специалисти получават възможност да опитат късмета си на екзотични места. Лозан Коцев, който през 1936 г. става първият български играч с титла в чужбина (шампион на Швейцария с Лозанспорт), проправя пътя начело на Судан. През 1963 г. тимът му играе финала за Купата на африканските нации, но там претърпява поражение от Гана с 0:3, а 4 години по-късно застава начело на Сингапур. Успешен престой начело на мароканския гранд Ража Казабланка има Добромир Ташков, който печели 2 купи на трона, както се казва второто по значимост отличие в страната (1977 и 1982). Димитър Самсаров пък има в актива си няколкогодишен престой начело на танзанийския гранд Симба, като е в основата на три титли на страната и записва рекордна победа в местното дерби с Йънг Африканс (6:0 през 1977 г.). Сред подвизавалите се в Азия специалисти трябва да отличим Велизар Попов, спечелил титла и купа на Малдивите с Ню Райдиънт и Иван Колев, носител на общо 4 трофея от пребиваването си в Индонезия и Мианмар.

Автор: Теодор Борисов