Болнична драма бележи български триумф над Италия

За разлика от световните първенства, където имат 7 класирания за финалната фаза, европейските финали винаги са представлявали проблем за българския национален отбор. Нито участието ни на Евро’96, нито това 8 години по-късно в Португалия обаче могат да се сравняват с четвъртфинала от 1968 г. Тогава България поставя на колене бъдещия европейски шампион Италия и само липсата на шанс пречи да сме между най-добрите 4 тима на Стария континент.

Достигането до мачовете със Скуадра адзура става възможно, след като възпитаниците на Стефан Божков финишират на първо място в група с третите в света Португалия, водени от звездата си Еузебио, Швеция и Норвегия. Италия, която на Мондиала в Англия претърпява конфузно поражение от КНДР, изпреварва Румъния, Швейция и Кипър и така се стига до първия мач между двата отбора на 6 април 1968 г. Близо 70 000 зрители изпълват стадион „Васил Левски“ в очакване на добър мач от домакините. Българският тим е без вратаря Симеон Симеонов, който е с двустранна бронхопневмония и бива заменен от пазещия за Локомотив Пловдив Станчо Бончев. В титулярния състав са още Александър Шаламанов, Димитър Пенев, капитана Борис Гаганелов, Добромир Жечев, Димитър Якимов, Георги Попов, Петър Жеков, Георги Аспарухов, Никола Котков и Динко Дерменджиев – вероятно най-силната формация в историята на националния тим.

Двубоят започва по мечтан начин за българите, които получават правото да изпълнят дузпа, отсъдена за нарушение на Джанкарло Берчелино срещу Аспарухов. Впоследствие бранителят на Ювентус ще твърди, че българският нападател се е спънал в топката, ситуацията се е развила извън наказателното поле, а той никога не е виждал подобно нещо в своята кариера. Съдията Герхард Шуленбург от ФРГ обаче е категоричен и след точен удар на Никола Котков от бялата точка стадионът избухва в овации.

В 24-ата минута либерото на съперника Армандо Пики остава да лежи на тревата след съприкосновение с Димитър Якимов и очевидно не се чувства добре. В началото на второто полувреме италианците започват с 10 души, а когато легендата на Интер все пак се появява на терена 12 минути след началото, той е просто фигурант. Противно на логиката на двубоя в 61-ата минута Скуадра адзура изравнява, след като удар на Мацола рикошира в Пенев и се озовава в мрежата на Бончев за 1:1. Въпреки това българите не падат духом и в 67-ата минута повеждат с попадение на Дерменджиев, като секунди преди това Аспарухов е успял да надскочи цялата италианска отбрана и вратаря Енрико Албертози. Стражът бива заменен принудително от Лидо Виери, а действията изцяло се пренасят в половината на гостите.

В 73-ата минута комбинация между Якимов и Жеков дава възможност на последния да се разпише за 3:1, а пропуските пред противниковата врата в крайна сметка натежават. 10 минути по-късно вратарят Бончев и защитниците пред него спират да играят, очаквайки отсъждане на засада, което позволява на Пиерино Прати да намали. След двубоя те ще твърдят, че са били порязани от съдията Шуленбург, но запазените кадри от мача показват, че играчът на Милан е в редовна позиция при ситуацията.

След края на срещата еуфорията отстъпва място на съжалението от пропуснатия изразителен успех, а за либерото на гостите Пики престоя в България се оказва по-дълъг от предвиденото. Веднага след мача той постъпва в болница „Пирогов“, където му е направена среднощна операция на херния. Положението е толкова сериозно, че неговия брат Лео, който е фармацевт по професия, настоява да пътува за София, за да види какво е състоянието му.

Опасенията за пропуснатия шанс се потвърждават на 20 април, когато националите губят с 0:2 гостуването си в Неапол. За Италия дебют прави бъдещия символ на Скуадра адзура Дино Дзоф, а впоследствие тимът на Феручо Валкареджи ще стигне до европейската титла след 2 мача с Югославия. За българите остава съжалението от пропуснатия шанс да се справят със съперник от световна класа.

Автор: Теодор Борисов