Баскетболистката, която първа покори българския спортен връх
Съвсем скоро ще научим името на победителя в анкетата за Спортист на годината. Официално тя има своето първо издание през 1958 г. и отличието отива при баскетболистката Ваня Войнова. Нека в следващите редове си спомним за единствената представителка на колективните спортове, заедно с футболистите Георги Аспарухов и Христо Стоичков, стигнала до ценния приз.
Оранжева топка вместо балет
Ваня Войнова е родена на 27 декември 1934 г. в София. Постъпвайки във Втора девическа гимназия в столицата тя се занимава с най-различни дейности – ходи на уроци по балет, учи езици и заляга над уроците по математика. Под влияние на своята съученичка Розалия Бикс (впоследствие изтъкнат изкуствовед и музиколог) Войнова става част от баскетболния отбор на гимназията, с който става средношколски шампион. „Изоставих балета и заиграх баскетбол, макар че в сравнение с хореографията той ми приличаше на хамалско занимание. Ще уточня, че тогава не бях висока. Израснах по-късно, след като ми оперираха сливиците се източих изведнъж и станах подходяща за баскетболистка“, спомня си тя години по-късно. Виждайки нейните възможности Веселин Темков настоява Войнова да се насочи към спорта с оранжевата топка и тя го послушва – решение, за което едва ли е съжалявала.
Успехи със Славия и България
През 1950 г. Ваня Войнова става част от Славия, където се налага като център. Под ръководството на Димитър Митев, наричан просто Тренера, „белите“ са безапелационни и между 1953 и 1964 г. печелят 12 титли, а входа на кариерата си Войнова ще добави и 5 купи на България. Показателно за силата на тогавашния български женски баскетбол е факта, че класирането на четвърто място на европейското първенство през 1956 г. се смята за провал и състезателките са подложени на критики. Преди Евробаскет’58 очакванията не са особено високи – с контузии са капитана Бинка Джамбазова и Веска Илова, а първенството в Лодз започва със загуба от Чехословакия. По ирония на съдбата именно успех срещу същия съперник в заключителния мач от групата качва България на европейския връх, а след края на срещата празнуващите студентския празник поляци понасят шампионките на ръце. За приноса на Войнова говори факта, че е определена за най-добра баскетболистка в Европа и е включена в идеалната петорка на турнира. При това положение съвсем закономерно тя бива отличена и за Спортист на годината в конкуренцията на бореца Лютви Ахмедов и състезателя по парашутизъм Кирил Воденичаров.
Година по-късно тя е близо до дублиране на отличието, след като заедно със Славия печели КЕШ след успех на финала срещу Динамо Москва, а с националния отбор заема второ място на световното първенство, оставайки само зад домакина СССР и отново е включена в идеалната петорка на шампионата. Този път обаче световната титла на Ахмедов от шампионата в Техеран е оценена като по-сериозно постижение и Войнова остава втора. Със Славия тя ще достигне още три финала в най-престижния европейски клубен турнир, като през 1963 г. ще прекъсне доминацията на ТТТ Рига с победа срещу Слован Прага. Легендарната спортистка не изоставя нито за момент своето образование и завършва специалност „Българска филология“. След края на нейната състезателна кариера е дългогодишен журналист във вестниците „Трудово дело“ и „Отечествен фронт“. Омъжва се за друго голямо име в българския баскетбол – Цвятко Барчовски, а техните деца Росен и Ивета също се запалват към оранжевата топка и насочват жизнения си път към този спорт. Ваня Войнова почива на 9 март 1993 г. и е приета през 2001 г. посмъртно в Залата на баскетболната слава в Ноксвил, щата Тенеси. Заслужено признание за една изключителна кариера.
Автор: Теодор Борисов
