Азиатската Шампионска лига отблизо (видео)
Провеждането на континентална Шампионска лига не е нещо, което може да видим само в Европа. От този сезон най-престижната надпревара в Азия промени своя формат и вече се провежда по системата есен-пролет. Участващите в нейната групова фаза 40 отбора отново с разделени по географски принцип на Западен и Източен регион, с цел да бъде улеснена логистиката. Шампионската лига на Азия се излъчва и в българския ефир, но няма нищо по-ценно от преките впечатления, с които се сдобихме при едно пътуване до ОАЕ.
Късната драма в Шарджа
Обединените арабски емирства са държавно формирование, включващо Абу Даби, Аджман, Дубай, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Разстоянието между Дубай и Шарджа се взима за около час с автобус, като километричните задръствания в края на деня ви дават възможност да се полюбувате на монументалната архитектура, с която е известен целият район. Със своите 6 титли и 10 купи на Президента, ФК Шарджа се явява един от най-успешните клубове в ОАЕ, който усилено търси своята реализация на международната сцена. Съперник на тима в понеделник бе узбекистанският Насаф, който изненадващо или не бе оглавил класирането в група В, включваща още Ал Сад (Катар) и Ал Файсали (Йордания). Мачът предизвика интереса на едва 1163 привърженици, стотина от които подкрепяха гостите през целия мач. Като имена Шарджа определено имаше предимство – треньор на тима е румънецът Козмин Оларою, а в редиците личат имената на Миралем Пянич, Костас Манолас и Муса Марега. Бразилецът Кайо Лукас Фернандес се превърна в герой за своя тим, отбелязвайки единствения гол в петата минута на добавеното време. В хода на срещата обаче узбеките изненадващо или не бяха по-активния отбор, като за капак в продълженията останаха с човек повече след изгонването на Маджед Хасан. В крайна сметка Насаф получи шанс да изравни в 14-ата минута на добавеното време, но шутът на Азизбек Амонов от дузпа бе спасен от вратаря Адел Ал Хосани. Така ФК Шарджа излезе начело в класирането, а звездата на тима Миралем Пянич неохотно призна превъзходството на съперника в кратко интервю след срещата.
Когато Шефа тропне по масата
Ал Заим или на български Шефа. Това е прозвището на футболния Ал Аин – отбор с рекордните 14 титли, 7 Купи на президента и единствен в ОАЕ, триумфирал с азиатската Шампионска лига (това се случва през 2003 г.). Президент на тима се явява настоящият президент на ОАЕ и управител на Абу Даби Мохамид бин Зайед, а клубният стадион, наричан „дома на футбола“, носи името на по-малкия му брат Хаза. Самият град Ал Аин се намира в непосредствена близост до границата с Оман, а основната му забележителност е крепостта Ал Джахили, която намира място и на клубната емблема. Около стадиона преди срещата с Ал Файха (Саудитска Арабия) зрителите се чувстват като на мач в Европа – наличието на специална фен зона, просторен магазин за клубни артикули и закрито пространство за ВИП-овете прави изживяването наистина специално. Въпреки това при капацитет 25 053 седящи места съоръжението изглеждаше доста празно с продадените 7126 билета. Гостите определено разполагаха с по-познати имена в състава си – бившият вратар на Цървена звезда и Партизан Владимир Стойкович и замбиецът Фешън Сакала, известен с престоя си в шотландския Рейнджърс. Именно последният опъна нервите на треньора си Вук Рашович с фрапантни пропуски от чисти ситуации. От своя страна домакините, водени от бившия треньор на Аякс Алфред Схрьодер, показаха завидна ефективност и пречупиха съперника си с 4:1. Над всички на терена бе парагваецът Алехандро Ромеро – Каку, отчел се с 2 гола и асистенция. Домакинските фенове, които бяха изпълнили стадион „Хаза бин Заейд“ с различни транспаранти, буквално виеха от щастие при всеки допир на техните любимци с топката, а екзотичен привкус внесе и музикалният съпровод през цялата среща. Така Ал Аин убедително оглави класирането в Група А, а за втората позиция Ал Файха ще се бори с Пахтакор (Узбекистан) и Ахал (Туркменистан). Макар и слабо посетени, двата мача от Шампионската лига на Азия в ОАЕ определено бяха интересни, а специфичната атмосфера, която ги съпровожда, определено прави надпреварата атрактивна за европейските зрители.
Автор: Теодор Борисов
