Аутсайдерите във водещите първенства
Сезонът е към края си и всички с нетърпение очакват да разберат кои ще са новите шампиони на Англия, Италия, Испания и Германия, но интрига ще има и в битката за оцеляване. Тъй като във футбола и в живота има както победители, така и губещи, нека да обърнем внимание на топ 4 от клубове, които са се представили най-зле в историята на първенствата.
Глосъп Норт Енд (Англия)
Противно на съвременните възприятия, футбол на Острова е имало и преди ерата на Висшата лига. Поради това няма да ви представим Суиндън Таун, заемащ последното място в ранглистата на този формат, а ще се върнем в края на XIX в. Тогава в градчето Глосъп, графство Дарбишър, решават да създадат футболен отбор. Така през 1886 г. се ражда Глосъп Норт Енд, носещ колоритното прозвище „планинците“. Както и сега, тогавашното население на града се движи около 30-33 000 души, но това не пречи представителния местен отбор да е част от Футболната лига. Причината за това се крие в собственика на клуба Самуел Хил-Ууд, наследил от баща си успешна памучна фабрика и поел управлението на отбора едва на 18 години. Той назначава специален скаут, който обикаля страната и намира нови попълнения, а веднъж дошли в клуба, играчите получават сериозни за времето си възнаграждения. През сезон 1899-1900 те са част от Първа дивизия на английския футбол, превръщайки се в клуба от най-малко населено място с подобно постижение. Оказва се, че при големите момчета не е толкова лесно и Глосъп Норт Енд завършва на дъното с актив от 4 победи, 10 равни и 20 загуби. В навечерието на Първата световна война Хил-Ууд изоставя отбора си, за да влезе в политиката, а през 30-те години се завръща във футбола като президент на Арсенал. Днес Глосъп Норт Енд се състезава в седмото ниво на най-великата игра в Англия и е далеч от славните си дни.
Тревизо (Италия)
Потвърждение на правилото, че нещастието за едни е щастие за други, през 2004 г. „бианкочелестите“ завършиха четвърти в първенството на Серия Б и се провалиха в плейофите, което значеше, че ще трябва да останат във втория ешелон. Спечелилите промоция Торино и Перуджа обаче бяха застигнати от финансови проблеми и така тима от Североизточна Италия се класира сред най-добрите. Съставът включва бъдещия вратар на Интер Самир Ханданович, стигналите впоследствие до националния отбор Кристиан Маджо и Андреа Досена, както и близнаците Емануеле и Антонио Филипини. Нито те, нито изредилите се в хода на сезона треньори Ецио Роси, Алберто Кавазин и Диего Бортолуци не помагат особено и тима приключва с актив от 21 точки (3 победи, 12 равни, 23 загуби). Последвалият скандал „Калчополи“ временно запазва мястото на тима в елита, но в крайна сметка справедливостта възтържествува и видимо най-слабия тим в италианския елит изпада.
Културал Леонеса (Испания)
Борбата за дъното в испанския футбол е жестока и в крайна сметка Културал Леонеса успява да я спечели за сметка на идващия от територията на днешно Мароко Атлетико Тетуан. Скромният отбор от Леон е във възход в началото на 50—те години, когато президент на клуба е Антонио Амавия и Субилага. Опериращият в минната промишленост функционер използва добрите си връзки с Атлетико Мадрид и подсилва отбора си, който през сезон 1955-56 става част от Примера дивисион. Макар и последен във въпросното първенство да завършва Еркулес Аликанте, Културал Леонеса е с актив от едва 19 точки (5 победи, 4 равни и 21 загуби), който повече от половин век по-късно е недостижим.
Тасмания Берлин (Германия)
Когато политиката се намеси във футбола, нещата обикновено завършват катастрофално. През 1965 г. Херта губи лиценза си за участие в Бундеслигата, а футболните власти във ФРГ решават, че в контекста на Студената война не е добре разделения град да остане без свой представител. Затова те решават да пренебрегнат спортния принцип и да си изберат отбор от Регионаллига Берлин. След като Тенис Борусия и Шпандауер биват отхвърлени като опция се решава да бъде поканен третия в класирането Тасмания. Това се случва 2 седмици преди началото на сезона, което значи, че време за подготовка няма. Въпреки победата на старта срещу Карлсруе с 2:0, новаците подобряват всички негативни рекорди със своя актив от 10 точки (2 победи, 4 равни, 28 загуби, голова разлика 15-108), а показателно за продукцията им е, че мача с Борусия М на 15 януари 1966 г. е посетен от едва 827 души.
Автор: Теодор Борисов
