Ангел Караньотов за новата си страст: Аз съм просто Новобранецът!

Какво е Адреналинът? Добър съветник? Необуздана сила? Зависимост? Емоция? Съратник на сърцето? Със sesame.bg питаме един пораснал Ангел Караньотов – 4-кратен шампион по супермото и шампион по супербайк, изтъкан от хладнокръвие, разум и чувства, на прага на новото си амплоа – каскадьорството! 

Той е в златните си 27 години, но е пределно наясно какво иска от живота – да бъде достоен баща за сина си Борис, да осигури живот като в мечтите си на семейството си, а жена му – дрифт пилотът Ива Русинова, да се радва на обожатели като досега, че и повече. Всички тези невероятни амбиции Ангел Караньотов е заключил зад широката си усмивка, когато погледне към майката на сина си. Говори бавно, напълно овладял силните си емоции, хранени с адреналин и скорости от 3-годишна възраст. Достигал е до кръстопът не веднъж, но вече е направил изборите си по отношението на приятелството, обкръжението си и моторите. За промените вътре в него и отвъд представите му, за новата му страст, за това кой може да разтопи леда в погледа му и да го извади от кожата му, разказва самият той часове след като кацна на Летище София – специално за рубриката на #URBN със  sesame.bg – „Доза Адреналин“

Пристигнал е преди броени часове, след като близо 4 месеца прекарва на място, за което не иска много да говори. Научавам, че е тръгнал по друг път – не много различен от високоскоростните му занимания с моторите, но пък доста по-перспективен от спорта – каскадите. Запазва в тайна къде, кога и как ще го видим, но някак успяваме да измъкнем, че се е снимал във втората част на екшън филм. 

„Не знам дали е време да говоря за това сега, още съм на старта. Новобранецът с главно „Н“ сред големите специалисти…“, споделя скромно той. 

Признавам си честно, след интервюто което проведохме с жена му – Ива Русинова, гледам с друго око на Ангел Караньотов, но все още имам едно ум. Младежи с уклон към високите скорости и неговия външен вид обикновено не вдъхват доверие и със сигурност не са най-предпочитана компания, когато иде реч за интервюта. Трябваха ми само няколко съобщения от Ангел, за да си върна точно тези думи назад. Ще го снимаме на Витоша – никакъв проблем, оказва се любимата му планина. За локацията възкликва „това е моето място“, а когато го предупреждвам, че вероятно ще е хладно, отговорът е:

„Обличам се на място – като каубой!“

„Истории с Витоша имам много, защото живея близо. Имам страшно много километри, минати пеша тук. Ако трябва да бъде честен, поспрях след срещата ми с Ивето. Много познати срещам тук – всички много готини и еднакво „леко“ луди, точно като мен“, споделя Ангел. 

През останалото време на уговорките и фотосесията, чувам успокоителното, че „аз съм шефът“ и си мисля: „Ивето добре го е научила“. Но впоследствие, когато и двамата пристигат в познатата хижа 30 минути по-рано за снимките разбирам, че не само Ива е неговият ментор. 

Ако можем да сравним Ангел Караньотов с животно в тази снежна планина, ще бъде гепард.

„Харесва ми да наблюдавам как ловува, как тича, смело животно е и доста решително. Има 3 до 4 опита да си хване плячката в седмицата. Ако не го направи – умира. Мечтая да имам неговата решителност и самоувереност. Смятам, че гепардът е най-готиното животно“, споделя ми Ангел. 

Наблизо, за щастие, гепарди няма, но намираме достатъчно поводи за смях – от кучетата Ванчето и Шаро до един малък, 4-годишен скиор, който влиза видимо ядосан в хижата, сбърчил челцето си под огромата плетена шапка и обръщащ се към баща си със суровата реплика: 

„С теб ще ядем на различни маси! Не си държиш на думата. Каза, че ще се спуснеш само още веднъж, а го направи два пъти. Досега винаги си държал на думата си!“. 

В крайна сметка малкият мъж се храни мълчаливо сам, все още сбърчил чело, а ние с Ангел и Ива сме потресени от появата му. Защото точно с темата за мъжката дума започна преди минути разговора ни. Всъщност първият ми въпрос определя Ангел като мъж и баща – здраво стъпил на земята и рядко политащ в облаците.

Но за кое от двете му е нужна повече издържливост …

„Никога не бих си позволил да давам оценка на себе си. Може би тук трябва да питате Ива. Мога да кажа, че много узрях и пораснах, когато почувствах какво е да си мъж. В по-ранните ми години, в момента съм на 27, но допреди 2-3 години, за мен мъж беше нещо различно. Единственото, което не се е променило до ден днешен е това, че мъжът трябва да си държи на думата, дори после да е съжалил за нещата, които е казал. Едно момче става мъж, когато мечтите му са такива, че той не спира мисли за това как да отгледа детето си и да се грижи за любимата си по начина, по който би искал в мечтите си. Мисля, че това означава да си мъж. Всеки млад човек бърка представата за мъжа с нещо друго. Често тя е замъглена от образи на идоли и известни личности, които се наричат мъже. Но за мен мъжът е по-скоро вътре. Не как изглежда на външен вид, не толкова какво говори, а какво прави’, казва Ангел. 

С уговорката, че ще бъде адски внимателен, когато става въпрос за баща му – Ивайло Караньотов, търсим разковничето за тези негови настоящи възпрития в ранните му години. 

„Ясен спомен кога се срещнах за пръв път с Адреналина нямам. По-скоро мога да дам пример с това, че баща ми (Ивайло Караньотов) ме подкара в тази насока от 3-годишен, когато за първи път се качих на мотор. Тогава не съм знаел какво точно е Адреналин. По-скоро го свързвах с някакво приятно чувство, граничещо със страх, желание да карам и впоследствие разбрах, че може би това се нарича адреналин. Много съм си мислил по този въпрос. Често хората сравняват Адреналина с Риск. Мисля, че двете неща нямат нищо общо, защото Адреналинът е приятен само и единствено, когато знаеш какво правиш или знаеш, че правиш нещо, което може да бъде опасно , но всъщност ти си достатъчно подготвен да го направиш така, че да изпиташ само удоволствието от него, а рискът да е настрана. Рискът не е хубаво чувство. Няколко пъти съм опитвал вкуса му в живота си. Това не може да бъде такъв вид наркотик.

Адреналинът – да, но рискът едва ли.

За своята кариера не смее да твърди, че има някакъв чутовен успех, но се гордее искрено с конкретни състезания.

„Побеждавал съм хора, които в момента са ми идоли в това как карат все още. По-скоро ако мога да придам титлата „идол“ на някого – за баща ми е. Той направи така да се случи всичко в кариерата ми. Бил ми е механик, треньор, шофьор, готвач, масажист, психолог и т.н. в продължение на повече от 15-16 години Всичко дължа на него. Аз съм просто върха на една пирамида“, споделя Ангел. „Говорейки за баща ми – тук трябва да бъда много внимателен. Винаги съм го наблюдавал. И разбира се, като всеки един син, смятам че всяко едно негово решение е правилно. Често той ми е казвал:

„Не се прави така“.

Така че той е моят идеал в много отношения. Ако искам да приличам по нещо на него, това е как хората говорят за него, когато го няма. Това ми стига и ако го постигна е достатъчно. По-скоро не си правя сметки, че мога да го доближа в някакво качество, но искам да приличам на него по точно това“, откровено споделя Ангел. 

Всеки един негов приятел му е споделял какво му е било първото впечатление за него като човек. Откровен е, че всички тези първоначални мнения си приличат по това, че нито едно не е било хубаво. 

„Това мен не ме разстройва, напротив. Смятам, че всеки един човек не бива да интимничи прекалено с непознати. Да си приятел на всеки, да се чувстваш удобно да ме тупнеш по рамото и да ми кажеш колко съм готин… Не се кефя на такива хора. Фамилиарниченето не ми е приятно. Често съм чувал, че съм студен, надут, дръпнат. Ами това е по-добрият вариант, защото понякога човек има нужда да си пази силите за собственото лично пространство и да даде емоцията си на друг. Случвало ми се е и да бъда в другата крайност – приветлив към всички. Тогава ставаш абсолютна емоционална изтривалка и си негоден за близки, за спорт, за семейство, за работа. Ставаш просто кошче за чуждите душевни отпадъци.

Ставаш душевен отпадък, което е излишно…

Всъщност за Ангел Хладнокръвието е всичко. То е печеливш коз и важно качество във всяка една сфера в живота. От това как комуникираш с хората, в бизнеса, в семейните отношения, в спорта с треньора, в училище с преподавателя, в материята, от която разбираш…

„Хладнокръвието е всичко и когато го запазиш, не можеш да направиш грешка. Дори да направиш, ще излезеш от нея доста по-безболезнено. В нито един момент не трябва да се поддаваш на Адреналина. Това не е лесно. При хората, които не срещат често Адреналин, те губят хладнокръвието си – от спорта до обикновените конфликти в ежедневието и на улиците. Това е и пример колко е неприятно да се сблъскваме с Адреналина. В живота е просто глупаво, в спорта е опасно. В семейството също е опасно!“, казва Ангел. 

Въпреки това, признава, че има връзка с Адреналина.

„Но тя не е свързана пряко с мотор или с кола, както вероятно хората си правят такава асоциация с мен. По-скоро изпитвам адреналин от други неща. Те не са свързани най-често с двигател. Тук вече опира отново до тънката разлика между дозата Адреналин и дозата Риск, която искам да си взема, именно от нещата, за които се чувствам по-неподготвен и съответно изпитвам известен страх. Защото в кола или на мотор се чувствам добре и сигурен. Така че по-скоро си знам добре възможностите и не ги надвишавам. Адреналин да изпиташ в такава среда е трудно. Изпиташ ли го, означава,че си неподготвен“, категоричен е той.

 Адски неподготвен и голям адреналин почувствал, когато преди две години изписват сина му Борето и Ива от родилното и просто се прибират у дома.

И тогава си казах: „Ето сега вече стана страшно…“

„Без да се замислям, най-голямото ми изпитание от 2 години насам е това как ще изглеждам в очите на сина си Борис. За тази цел имам някакъв идеал, който искам да поддържам и до който искам да се доближа. Аз никога няма да мога да контролирам и разбера как той всъщност ме вижда, просто работя в тази насока и всеки ден си мисля за това. Това е нещото, към което се стремя. Това е постоянната ми мисъл – ежедневно, каквото и да правя, е с цел какво той ще види, ще си каже, какво ще му разказвам. За мен важи по-скоро „Не е важно какво ще кажат хората за мен, а какво ще каже Борис“. И тук отново стигаме до интересен житейски момент – хората винаги ще намерят какво да кажат. Напоследък се научих да чувам това, което ми изнася. Аз по принцип съм по-чувствителен. Разбрах, че не мога да помогна на всички и че не всички може да са ми приятели. Който иска ми е приятел – просто е. Както вече споменахме – като ти се налага насила да другаруваш, да търпиш някого на сила – не е това човекът. Ако носиш на гръб задачи, просто за да ги отметнеш – не се натоварваш в правилната сфера. Смятам, че напоследък открих нова сфера, в която се чувствам добре и смятам, че Борис също ще е доволен и ще ме вижда по добър начин. Каскадьорството“, споделя Ангел Караньотов. 

Признава, че за тези 4 месеца извън България, все още не може да каже, че е тръгнал по този път, но е направил крачка в тази посока.

„В съвсем плитки води съм. Но съм щастлив от следното: имам няколко мечти, една от тях е да живея в мъжки свят. Така и съм възпитан и в такова семейство съм отгледан. С такъв баща. Всичките ми приятели са мъже, даже понякога малко повече отколкото трябва. Имал съм и заради това главоболия (смее се). Честни, да държат на думата си, това е важно. От година навлизам в каскадьорството. Опитът ми все още е равен на нула, но виждам с какви хора работя. В живота си не съм се чувствал сигурен почти никога. Единственият момент е бил, когато съм бил на състезание в екип с баща ми. Точка. Всичко друго е било вид несигурност. В момента се срещам с такива професионалисти, българи, които не съм и предполагал, че съществуват – от координатори до каскадьори. С риск да изпусна някого и уговорката, че в никакъв случай не е нарочно, ще изброя: координаторите – Станимир Стаматов и Калин Керин, които са безгрешни професионалисти, а също и някои колеги, които наистина ми напомнят на безпогрешно обучени пилоти и файтъри, почти като роботи – Кирил Тодоров, Иво Вучков, Симеон Спасов, Боян Анев, Христо Димитров, Райчо Василев….“, разкрива за новото си предизвикателство най-накрая Ангел.

Знаем, че българите всичко знаят на маса. От това как да карат кола до това как да играят футбол, да свалят жена и как се раждат деца, дори…

„Аз около тези нямам място. Обаче преди повече от година срещнах такива български мъже, които наистина разбират от работата си. Благодарен съм, че са гарантирали за мен и че въобще ме допускат в този сплотен сработен, стар екип. Аз съм просто новобранецът“, споделя Ангел. 

От него няма да чуете да се хвали коя е най-високата скорост, която е развивал на мотора си. Този въпрос и неговият отговор не му е толкова интересен.

„Всеки вече кара с 300 км//ч. Не знам с колко съм се движил най-много, но перефразирам въпроса и отговорът му смятам, че ще е доста по-интересен. Колко бързо си се движил на много, много тясно място… Тогава скоростта има други измерения. 50-60 км/ч на супер тясно място са много по-интересни от 300 км/ч на магистрала“, категоричен е той.

Движил съм се много бързо на много тесни места!

В професионалния спорт, какъвто и да е той, да вземем ските например, който и скиор да хванеш и да го питаш дали му харесва – вероятно ще чуеш, че вече му се повръща от ските. Същото е за автомобилистите и мотористите на професионално ниво.

„Не говорим за уикенд пилотите. Минал съм оттам и знам колко е тежко. Има един такъв лаф: „Има един начин да намразиш моторите и това е да се състезаваш с тях“. Нещата са различни. Моторът като предмет го обичам, обичам да съчетавам природа с мотор, но не обичам спорта мотоциклетизъм. Ще държа Борис в рамките на удоволствието“, категоричен е Ангел. 

Признава,че своите опасения и страхове относно бъдещето на сина си ще ги има със сигурност, каквото и да прави Борето. Дали ще пожелае да се качи на мотор или на кола…

„В мое лице, аз съм сигурен, че ще го направя по най-добрия начин. Това, което ще се стремя, както вярвам, че и майка му ще е на същото мнение, е да запазя баланса между това да изпитва удоволствие и това да не преминава толкова в професионалната сфера, защото там удоволствието се губи. Смятам да стане един добър автомобилист, моторист. Достатъчно добър, за да знам, че когато е на улицата мога да бъда спокоен за него и че няма да се претрепе някъде“, казва 4-кратният шампион. 

Ако трябва да е честен, не дава съвети. До известно време си мислил, че може да превъзпитава хората. Опитвал се да помага и да решава чужди проблеми.

„Смятам, че никога няма да бъдеш добре разбран, колкото и сурово да звучи тази истина. Смятам и че е много по-добре само да си кажеш мнението, което не означава, че даваш съвет и след това да изчакаш. Защото много вярвам, че отстрани нещата се виждат по-добре и ако устоиш да не дадеш акъл на някого, ще бъдеш много по-оценен някога, когато излезеш прав. Обикновено в момента, в който запазиш съвета за себе си, страдаш и повече – защото виждаш другия как се мъчи…“. 

За Късмета, споделя, че може да говори много.

„Много хора допускат, че Късметът е виновен за постиженията на някои в спорта или кариерата. Аз не смятам така. Отстрани изглежда, че на някои хората много им върви и си казваш: „Добре де, аз бъхтя по цел ден, не спя, работя, а на тоя до мен му върви“. Убеден съм в това, че на който трябва да му върви – така и се случва. Късметът лично за мен, в спорта, не съществува. Смятам, че всичко е много правилна работа, а не просто часове, прекарани в тренировки. Смятам, че Късмет означава и много правилна тренировка, правилна методика, подготовка за даденото състезание“. 

Смята, че е късметлия за това какви родители има и каква жена го търпи. Най-накрая става дума и аз Ива Русинова, която слуша с интерес това интервю и се усмихва. Вече ни разказа в рубриката на sesame.bg, че за нея Ангел е спасител в живота ѝ. А сега научаваме и какво е тя за него. 

„Не съм имал друга жена в живота си и не знам какво е да нямаш сходни интереси с жена си. Обаче смятам реално погледнато, че ако бяхме от два съвсем различни свята, ако Ива беше стандартна кифла, а аз един стандартен моторист, понякога бихме си дали много повече, дори емоционално. Докато не правим нищо, а просто си седим. Тези наши хобита ни изтъркват емоционално и когато остане време за нас двамата, то общо взето не е свързано с хобитата ни. И двамата нямаме нужда от адреналин. По-скоро, отстрани погледнато, когато сме сами и почиваме – приличаме на средностатистическа двойка в 60-те си години, с брак от поне 40 години. Но в момента, в който дойде Борето, адреналинът така застава между нас, че почваме да хвърляме светкавици и гръмотевици от Земята до Небето и става страшно. Така че смятам, че общите ни хобита по-скоро понякога ни изморяват“, споделя той. 

Иначе да – знаем, че двамата се запознават в кола. И ако колите бяха само общи хобита – щеше между тях да е приказка. Но те са и сходна професия. Последното, за което искат да си говорят, всъщност, са колите. 

„Никога не съм смятал, че с Ива можем да бъдем само приятели. Само тя си го е мислила. (Или не е …) Аз не съм я търсил никога за такива отношения’, категоричен е Ангел. Не се притенява да сподели, че я е откраднал. Но ако я беше видял сега – щеше да направи същото.  

„Адреналинът между нас двамата е Борето (бел. Ред – Борис е синът им). Той ми вдига до такава степен адреналина, че започвам да рискувам. Много хора ми казват, че сигурно е много яко това, че с Ива имаме общи интереси по отношение на високите скорости и автомобилите. Не. Ако трябва да съм честен нито аз съм се влюбил в нея заради това, нито тя в мен по тази причина. С течение на обстоятелствата аз дълго се борих за нея специално и когато я откраднах – нямаше коли около нея. Тя се беше отказала от дрифта и после възобнови“ 

Често съжалява за това, че понякога реагира първично и необмислено. Ива единствена към момента е успявала да го научи да мисли поне малко преди да говори.

„Смятам, че само това е достатъчно. Да! Определено съжалявам за няколко пъти, в които съм реагирал заслепен от адреналин – с близките ми. Не съм замълчавал, а темите, които са ме провокирали са били страшно тъпи – битовизми без смисъл. Смятам, че е минал този период“. 

Сега Ангел Караньотов изглежда не само сериозен. Да изглежда сериозен може всеки, особено ако е добър актьор. Важно е да бъде сериозен дори във времето, което е свободно. Иначе е номер 1 в лигавщините и закачките, но смее да твърди, че когато опре ножът до кокала – може да се събере и да действа решително. Точно както прави гепарда. 

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

„Много бих искал да видя семейството си и себе си след 10 години – работя в насока да се видя така, както бих искал. Искам Борис да ни обича и двамата. Предприел съм една стратегия – опитвам се да не изземам функциите на майка му, защото бях тръгнал в тази насока. И смятам да се държа с него така както баща ми искаше да се държи с мен, а не успя: една идея по-студено, една идея по-дръпнато и по-приятелски и една идея „не всичко на всяка цена“. И мечтая всички да заглеждат жена ми, така, както го правят сега, поне още 10 години“, споделя той. 

Ето за това, последното, се иска много смелост, хладнокръвие и сърце – много повече отколкото Адреналин!

#URBN Team:

Интервю: Кристина Димитрова

Снимки: Радина Ганчева

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Александрина Дерменджийка 

Гардероб: Палто – Selected//Сако и панталон – Mcneal//Пуловер – Mcneal, Шапка – Bugatti

Peek & Cloppenburg – Sofia Ring Mall

Ръководител „Креативни проекти“: Вяра Младенова

PM: Стефан Бератов

*Специален проект на sesame.bg