Алтернативният футболен Белград

Кафани и тамбураши, „Св. Сава“ и Калемегдан, Цървена звезда-Партизан и Новак Джокович. Сръбската столица Белград предизвиква различни асоциациии, но определено е място, където си струва да прекараш един уикенд. След разпада на социалистическа Югославия титлата в Суперлигата не е напускала града, където се вливат реките Сава и Дунав, а с течение на времето проекта на Аркан Обилич бе изместен от други местни тимове. Да напуснем познатата атмосфера на „Мала Маракана“ и бившия стадион „ЮНА“ и да се насочим към алтернативните локации на футболен Белград.

Да гледаш мач на покрива на мол

Представете си, че след няколко часа шопинг със своята половинка ви се прииска да отидете на футболен мач, а по същото време на покрива на мола, в който пазарувате, се играе шампионатен двубой. Това не е фикция, а напълно реален сюжет, можещ да се реализира ако посетите белградския шопинг център „Стадион“. Съоръжението с капацитет 5175 места е изградено точно преди 10 години и там домакинства своите мачове Вождовац. „Драконите“ са типичен средняк, а най-характерното за тях е фенската фракция „Инвалиди“, чийто графит може да видите по пътя към асансьорите, отвеждащи към покрива. От този сезон домакинските си мачове там играе и новака ИМТ Нови Белград. Тимът носи името на прочут по югославско време завод за трактори и селскостопански машини и поради тази причина на емблемата му стои кръстоска между вол и трактор, която спокойно може да кръстим „Белчо и Тракторушка“. Тимът изостави досегашното си съоръжение, галено наричано „Олд Трактор“, за да може да домакинства на покрива на мол, като през този уикенд прие абсолютния хегемон Цървена звезда. Мачът не предвещаваше никаква интрига – силният човек в ИМТ Раде Дунич е бивш член на фенската групировка на съперника „Хиени“, която е оглавявана от убития преди 9 години негов брат Велибор. Затова не е случайно, че в дните преди мача играчите на Звезда получават възможност да тренират на терена на съперника, а четирима основни играчи остават извън стартовия състав на ИМТ. „Дори и нещо да се обърка, съдията Йован Шегърт ще удари едно рамо. Назначението му автоматически значи победа за Звезда“, разясняват сръбските колеги. Конкретно в този мач играчите на Барак Бахар нямат нужда от подаръци и решават всичко до 26-ата минута след попадения на Жан-Филип Красо и Питър Олаинка. Голът на Владимир Радочай след паузата само прави последните минути по-интересно, а безспорно най-атрактивния момент в двубоя е шоуто на лимитирания брой навиячи на еврошампиона за 1991 г. Дори и само за това си заслужава, за да се качите до петия етаж на белградския мол „Стадион“.

На лов за таланти в Баново бърдо

Баново бърдо далеч не е най-атрактивната част от Белград, но именно там се намира дома на Чукарички. Първият приватизиран клуб в Сърбия понастоящем играе ролята на спаринг-партньор на Ференцварош, Генк и Фиорентина в Лигата на конференциите, но в последно време се утвърди сред водещите тимове в западната съседка. На стадион „Чукарички“ преди 2 години дори се игра квалификация за Шампионската лига, която местните дори не си спомнят. Вероятно нормално предвид факта, че в нея Лудогорец победи Шахтьор Солигорск с 1:0. Двубоят с Войводина освен дерби за челните места обаче се превърна в своеобразен риалити формат „Европа търси талант“. Над 10 скаути от различни страни от Стария континент присъстваха на трибуните, за да следят за млади сръбски играчи, като конкретното име, което им бе хванало окото бе 16-годишният нападател Михайло Цветкович. Понастоящем той има 5 гола в 9 мача за националния отбор на Сърбия до 17 г. и вече може да се похвали с няколко мача в елита. За неутралния зрител обаче най-атрактивният играч в състава на домакините бе крилото Лука Аджич, син на бившия играч на Цървена звезда Иван Аджич и внук на Краля на сръбската песен Шабан Шаулич. Противно на очакванията след 16 минути игра Войводина вече имаше преднина от 2 гола чрез Деян Зукич и Алекса Вуканович. Стефан Ковач върна едно попадение, за да върне надеждите на някъде около 400 зрители по трибуните. Те определено имаха нужда от ободряване, след като малко по-рано станаха свидетели на бруталната контузия на Алекса Янкович, довела до влизането на линейка на терена. Иронично или не точката за Чукарички донесе не някоя сръбска надежда, а появилия се от пейката южноафриканец Лутър Синг. Сред 22-мата на терена започнаха само двама играчи извън пределите на бивша Югославия (бразилецът Матеуш Индио и ямаецът Норман Кембъл в състава на Войводина), което показва, че за двата отбора освен гоненето на точки е еднакво важно да покажат на чуждестранните мениджъри своята стока за продан, каквито са местните футболисти.

Автор: Теодор Борисов