По следите на футбола в Лихтенщайн

Макар и да има зад себе си 90-годишна история, половин век от която в сътрудничество с ФИФА и УЕФА, Лихтенщайн все още влиза в графата „футболни джуджета“. Въпреки това разположената между Австрия и Швейцария страна с население от малко над 39 000 души има какво да предложи на любителите на най-великата игра.

Рекордната хегемония на Вадуц

Лихтенщайн е единствената държава, членуваща в европейското футболно семейство, която няма собствено първенство. 17-те отбора в страната са част от швейцарската футболна система и единствената им пряка среща е турнира за националната купа, победителят в която се класира за Лигата на конференциите. Там безспорен властелин е Вадуц, достатъчно добре познат на феновете на Левски с това, че успя да елиминира „сините“ през в Лига Европа през 2018 г. При успех във финала на надпреварата в сряда, „червените“ щяха да спечелят рекордната 50-а национална купа в историята на Стария континент. Това не е изненада, тъй като това е най-високопоставения тим от Лихтенщайн – понастоящем на третото място в швейцарската Чалъндж лига. Съперник на финала бе скромния Тризенберг, състезаващ се в Трета лига (седмо ниво на швейцарския футбол). Той едва за втори път в своята история след 2015 г. достигаше до спора за отличието и определено бе в ролята на аутсайдер. Феновете от градчето, намиращо се непосредствено малко по на юг от столицата обаче демонстрираха завиден ентусиазъм и се появиха със специални фланелки, показващи пътя им до финала. Голямата надежда бе, че след съперници като първия и дублиращия отбор на Тризен те ще са в състояние да се опълчат на местния хегемон. Още до 32-ата минута обаче всичките им надежди рухнаха, след като чрез два гола на Тео Голиар и един на Деян Джокич Вадуц взе внушителна преднина, а още един негов гол бе отменен поради засада. След паузата двубоя откровено се доиграваше, като със своя хеттрик Джокич оформи крайното 5:0. Самата среща бе предшествана с живо изпълнение на националния химн по подобие на традицията в американските спортове и от него неутралния зрители разбира, че всъщност Лихтенщайн ползва мелодията на “God Save The King”. На трибуните присъстваха точно 1632 зрители, което е обяснимо предвид размерите на държавата.

Родната следа

Българските отбори имат късмета да срещнат съперници от Лихтенщайн в два от редките случаи, в които Вадуц не е носител на купата на страната. През 1993 г. ЦСКА се изправя срещу Балцерс и печели с общ резултат 11:1, а година по-късно раздирания от вътрешни противоречия Пирин успява да се наложи с 3:0 на стадион „Васил Левски“ и 1:0 на „Райнвийзе“. Балцерс си спомнят с умиление гостуването в България, за което свидетелства челното място, което флагът на „армейците“ заема в клубната канцелария, редом до тези на множество швейцарски отбори и такъв на Борац Баня Лука. „За да стигнем до мачовете с тях отстранихме албанския Албпетрол, така че след посещението ни на Тирана София не бе такъв културен шок. Бяхме наясно, че са силен отбор, а ние с изключените на играещия ни треньор, който се е състезавал в Бундеслигата, бяхме полупрофесионалисти и затова крайния резултат е закономерен“, казва Хайни Щокер, който е сред участниците в срещата редом с местната легенда Марио Фрик. В момента тима е в четвъртото ниво на швейцарския футбол и признава, че целта му е да развива млади таланти, което с оглед на приоритетите на днешното поколение изглежда много трудна задача.

Автор: Теодор Борисов