3 куриозни факта от историята на Вечното дерби

Вечното дерби между Левски и ЦСКА е сблъсък, който в хода на своето съществуване е създал множество запомнящи се моменти, останали във фенския фолклор. Кървавият гол на Георги Иванов – Гонзо, фланелката с № 4 на Христо Стоичков и спречкванията между играчите на двата отбора, довели до тяхното разформироване през 1985 г. са само част от епизодите, за които се говори отново и отново. Предлагаме на вашето внимание 3 факта, които по една или друга причина са останали извън полезрението на широката общественост.

В плен на пропагандата

Идеологията е неотменна част от футбола по време на целия социалистически период, но нищо не може да се сравни с годините, когато начело на държавата е Вълко Червенков. През декември 1950 г. отговорните фактори решават да организират турнир в чест на 71-вата годишнина на „бащата на народите“ Йосиф Сталин. В чест на съветския лидер се състезават 7 столични отбора – Левски, ЦСКА, Славия, Академик, Червено знаме, Завод 12 и Торпедо. Надпреварата минава през организационен хаос, но в крайна сметка на 24 декември 1950 г. един срещу друг се изправят „сини“ и „червени“. По-рано през същия месец те са завършили своята драма в три мача, след която тимът на Иван Радоев е спечелил Купата на съветската армия. И тук Левски се оказва по-подготвен и стига до успеха след победен гол на Любомир Хранов – Мистри в 23-та минута. Допълнителната награда в надпреварата е повече от „престижна” – червено знаме с извезания лик на Сталин. През 1980 г. пък Българският олимпийски комитет организира турнир в чест на олимпийските игри в Москва и преминаващата през България щафета с олимпийския огън. В него двата столични гранда и Академик играят помежду си в две полувремена по 20 минути на стадион „Васил Левски“. Така на 26 юни 70 000 зрители стават свидетели на най-краткото Вечно дерби, в което ЦСКА печели с гол на Спас Джевизов в 9-ата минута. След края на срещата капитанът на „армейците“ Иван Зафиров получава трофея „Олимпийски огън“ лично от председателя на БОК ген. Владимир Стойчев.

 „Синият“ бойкот

През 1996 г. феновете на Левски на 2 пъти виждат как любимия им отбор претърпява служебни поражения поради действия на клубния президент Томас Лафчис. Първо бившия вратар изважда отбора в хода на финала за Купата на България срещу Славия, недоволен от съдийството на Митко Митрев, а на 9 ноември проваля срещата между двата отбора на стадион „Българска армия“. Мачът е от турнира за Купата на Професионалната футболна лига, а формалната причина за недоволството му е назначаването на Димо Момиров за главен съдия. Така на терена излизат само играчите на ЦСКА, а след изминаването на 15 минути, в които съперника им не се появява, варненския съдия свири край на двубоя. Треньорът на „червените“ Георги Василев отправя остри думи по адрес на Лафчис, а в края на сезона именно неговия отбор е на върха след спечеления дубъл.

Засенчени от Папата

В началото на новия век ЦСКА не изживява най-добрите си мигове в дербито и близо 1000 дни няма победа над своя съперник. Това обяснява защо протоколния мач от плейофите между двата отбора на 26 май 2002 г. дори не е предаван на живо по БНТ, която по това време е заета да отразява апостолическото поклонничество на папа Йоан Павел II в България. На „Българска армия“ временният треньор Стоян Йорданов, заменил безславно провалилия се италиански специалист Луиджи Симони, залага на титулярен състав, включващ само родни футболисти. Те играят на върха на възможностите си срещу видимо демотивирания съперник и стигат до единствения гол в 15-ата минута, когато Владимир Манчев довкарва във вратата отбилата се от гредата при удар на Методи Деянов топка.

Всички коефициенти за Вечното дерби може да откриете тук.

Автор: Теодор Борисов