Франция и Белгия на европейската арена

В понеделник от 19:00 ч. Белгия и Франция ще се срещнат в един от най-интригуващите осминафинали на Евро 2024. Макар в исторически план да са по-успешни със своите 2 световни и 2 европейски титли, „петлите“ имат отрицателен баланс в срещите си с този съперник – 26 победи, 19 равни и 30 загуби. Двата тима са се изправяли един срещу друг 2 пъти в квалификации и веднъж на финали на европейско първенство, а досегашните им сблъсъци показват, че ни чакат интригуващи минути на „Меркур шпил-арена“ в Дюселдорф.

Канонада в Деня на примирието

В квалификациите за Евро’68 „петлите“ и „червените дяволи“ попадат в една група с Полша и Люксембург, като с изключение на тима от Великото херцогство шансовете на останалите за първото място изглеждат равни. Първата среща между фаворитите е на 11 ноември 1966 г. на стадион „Хейзел“ в Брюксел, навръх Деня на примирието, отбелязващ края на военните действия по време на Първата световна война. Домакините откриват резултата в 51-ата минута чрез звездата си Пол ван Химст в ситуация, за която дори местната преса ще признае, че той се е намирал в засада. 3 минути по-късно отново той се измъква от противниковата защита и преодолява Жюрж Карнюс за 2:0. Въпреки че изнасят посредствен мач, в който действията се развиват основно пред тяхната врата, играчите на Жан Снела и Хосе Арибас все пак стигат до почетен гол чрез Жорж Леш в 67-ата минута. Ответният мач е на 26 октомври 1967 г. в Нант. Победата е без алтернатива за гостите и те повеждат в 37-ата минута чрез удар с глава на Роже Клаесен. В 84-ата минута обаче Робер Ербен се възползва от грешка на Андре Стасар и Жан Пласки, а попадението му помага на „петлите“ да стигнат до първото място в групата, макар да взимат само точка от мачовете със съперника си.

Силата на безразличието

„Чувствахме, че на него не му пука за нас. Един от разборите му преди мач се проведе в коридора докато между нас минаваха хора от поддържката на стадиона“. Тези думи на Жан-Мишел Ларке за селекционера Щефан Ковач ясно показват защо Франция се проваля в квалификациите за Евро’76, където завършва само с 1 победа. Двубоят им с Белгия на „Хейзел“, игран на 12 октомври 1974 г., не се различава от общата картина и головете на Морис Мартенс и Франки ван дер Елст са най-малкото, с което „петлите“ се отървават, а вратарят им Доминик Баратели дори спасява дузпа. Все пак те успяват да държат интригата до 75-ата минута благодарение на изравнителния гол на Кристиан Косте. Ответният мач на 15 ноември 1975 г. в Париж е с изцяло протоколен характер и ще се запомни най-вече с червения картон на появилия се като резерва Ларке.

Лекция на Платини

Домакинското Евро’84 минава под знака на Мишел Платини, който отбелязва рекордните 9 гола в хода на надпреварата, 3 от които във втория мач от групата срещу Белгия. „Червените дяволи“ влизат в срещата със самочувствие след успеха с 2:0 над Югославия, но биват пометени от тима на Мишел Идалго. Освен звездата на Ювентус в срещата се разписват още Ален Жирес и Луис Фернандес, които оформят крайното 5:0. „Всичко се развиваше твърде бързо. Не успяхме да намерим решение за пробивите на Франция, не бяхме в състояние да си подадем повече от 3 паса, а освен всичко друго ни липсваше характер. Платини имаше възможност да ръководи играта на ходом“, признава лидера на Белгия Енцо Шифо, но предвид крайния изход на турнира той и съотборниците му не могат да бъдат обвинявани.

Всички коефициенти за Франция-Белгия може да откриете тук.

Автор: Теодор Борисов